– „Зелена шир“, „Панорама“, „Слънчева ливада“? – продължи Хю и прегърна съпругата си през рамо.
– Не.
Предишният собственик на безименната къща бе разпродал всичко и бе заминал за Италия.
– Представи си само! – въздъхна замечтано Силви. Беше ходила в Италия като малка с баща си, докато майка ѝ се намираше в Истбърн заради дробовете си.
– Твърде много италианци – отвърна Хю презрително.
Силви отметна ръката му.
– Именно. Точно това му е хубавото.
– „Кулите“? „Чифлика“?
– Престани, моля те.
От храстите изскочи лисица и прекоси моравата.
– Виж! – възкликна Силви. – Изглежда напълно спокойна, явно е свикнала къщата да е празна.
– Да се надяваме, че след нея не идва местната ловна дружинка – отвърна Хю. – Много е мършава.
– Женска е. Има малки, личи си по цицките ѝ.
Хю примига изненадано от прямотата на думите, излезли от устата на доскоро девствената му съпруга. (Поне това би трябвало да очаква човек. И да се надява.)
– Виж – прошепна Силви. Две малки лисичета изскочиха от тревата и се заборичкаха. – Колко са красиви!
– За някои са най-обикновени вредители.
– За тях сигурно ние сме вредители. Фокс Корнър13, така трябва да наречем къщата. Никоя друга къща не се казва така, а нали точно това е идеята?
– Наистина ли? – усъмни се Хю. – Малко е причудливо, не мислиш ли? Звучи като от детска приказка. „Къщата във Фокс Корнър.“
– Малко причудливост никому не е навредила.
– Сериозно, как може къщата да е ъгъл? Не се ли казва по-скоро, че се намира на ъгъла?
Това е, значи, бракът, помисли си Силви.
* * *
Две деца надникнаха предпазливо иззад вратата.
– Ето ви и вас – усмихна се Силви. – Морис, Памела, елате да поздравите новата си сестричка.
Двамата се приближиха нерешително към люлката, сякаш не бяха сигурни какво ще видят вътре. Силви си спомни, че бе изпитала подобно чувство, когато се надвеси над тялото на баща си в натруфения ковчег (милостиво заплатен от Кралската академия). А може би просто се бояха от госпожа Глоувър.
– Още едно момиче – измърмори потиснато Морис.
Той беше на пет, две години по-голям от Памела, „мъжът в семейството“ в отсъствието на Хю. „По работа“, както осведомяваше всички Силви, макар истината да бе, че той бе прекосил Ламанша, за да спаси глупавата си малка сестра от лапите на женения мъж, с когото бе забегнала в Париж.
Морис боцна с пръст бебето по лицето, то се събуди и записука изплашено. Госпожа Глоувър сграбчи Морис за ухото. Силви трепна, но синът ѝ прие болката стоически. Щом се посъвземеше, трябваше да поговори сериозно с госпожа Глоувър.
– Как ще я кръстите? – попита готвачката.
– Урсула – отвърна Силви. – Ще я нарека Урсула. Означава меченце.
Госпожа Глоувър кимна уклончиво. Средната класа си имаше свои закони. Нейният юначага бе чисто и просто Джордж. „Земеделец, от гръцки“, каза викарият, който го кръсти, и Джордж наистина стана орач в имението Етрингъм Хол, сякаш изборът на име бе предопределил и съдбата му. Не че госпожа Глоувър бе склонна да се замисля твърде за съдбата. Нито пък за гърците.
– Е, да вървя – обади се тя. – За обяд ще има пай с месо. За десерт египетски пудинг.
Силви чуваше за първи път за египетски пудинг. Представи си пирамиди.
– На всички са ни нужни сили – отбеляза госпожа Глоувър.
– Точно така – отвърна Силви. – Май трябва пак да нахраня и Урсула!
Ядоса се на своята невидима удивителна. По необясними причини често се чувстваше принудена да използва пресилено развеселен тон с госпожа Глоувър, сякаш се опитваше да възстанови някакъв баланс в настроенията на света.
Госпожа Глоувър потрепери неволно при вида на бледите, осеяни със сини вени гърди на Силви, които напираха да изскочат от дантелата на пеньоара.
– Овесена каша – оповести тя и подбра децата навън.
* * *
– Господ наистина искаше да прибере бебето – каза Бриджит, когато малко по-късно се появи с чаша горещ телешки бульон.
– Той ни подложи на изпитание, но ние го издържахме успешно – отвърна Силви.
– Този път.
Май 1910 година
– Телеграма!
Хю се втурна в детската стая и извади Силви от приятната дрямка, която я бе налегнала, докато кърмеше Урсула.
– Телеграма ли? – Тя се загърна и попита: – Да не е починал някой?
Изражението на Хю вещаеше катастрофа.
– От Висбаден.
– А, значи Изи е родила.
– Само да не беше женен онзи мерзавец. Можеше да я направи порядъчна жена.