Намерил я бе майор Шоукрос.
– Слава богу, че този път не беше горкият Тед – каза Хю. – Нямаше да го понесе.
Теди и така не можа да го понесе. Седмици наред почти не говореше. Когато най-сетне проговори, каза, че душата му е била посечена.
– Раните заздравяват – отвърна Силви, – дори и най-лошите.
– Мислиш ли, че е така? – попита Урсула, представи си тапета на цветя, чакалнята в Белгрейвия.
– Е, невинаги – отвърна Силви, дори не си направи труда да я излъже.
Цяла нощ чуваха писъците на госпожа Шоукрос. След това лицето ѝ остана изкривено и доктор Фелоус обясни, че е получила „удар“.
– Горката, горката жена – каза Хю.
– Все не знае къде са ѝ момичетата – отбеляза Силви. – Оставя ги да ходят, където си искат. Сега си плаща за небрежността.
– О, Силви – отвърна тъжно Хю. – Нямаш ли сърце?
* * *
Памела замина за Лийдс. Хю я закара с бентлито. Сандъкът ѝ бе твърде голям за багажника и се наложи да го изпратят по влака. „Достатъчно голям да скрие труп“, пошегува се Памела. Отиваше в женско общежитие и вече я бяха осведомили, че ще дели малката стая с Барбара от Макълсфийлд.
– Ще е като у дома – окуражи я Теди, – само че Урсула ще е някой друг.
– Значи няма да е като у дома – отвърна Памела.
Тя прегърна Урсула с всички сили, после се качи в колата и седна до Хю. „Нямам търпение да отида – бе казала на Урсула последната нощ, – но не искам да те оставя сама.“
* * *
Наесен отсъствието на Урсула от училище не предизвика въпроси. Мили бе прекалено покрусена от смъртта на Нанси и почти нищо не я интересуваше.
Сутрин Урсула вземаше влака до Уикъм, където се намираше колежът за секретарки. „Колежът“ всъщност представляваше две стаи, студена кухня и още по-студена съблекалня с тоалетна над една бакалия на главната улица. Ръководеше го господин Карвър, чиято най-голяма страст бяха есперантото и стенографията на Питман, от която всъщност имаше по-голяма полза. На Урсула стенографията ѝ допадаше, беше като таен код, с изцяло нов речник – придихателни и ченгели, специални съкращения, разполовяване и удвояване, – език нито на мъртвите, нито на живите, а на странно апатичните. Намираше известна утеха в монотонния глас на господин Карвър, който изреждаше списъци с думи: „Повтарям, повторение, повторен, повтарящ, принц, принцове, принцеса, принцеси...“.
Другите момичета в курса бяха приятни и дружелюбни, жизнерадостни, практични, никога не си забравяха тетрадките и линиите, винаги носеха писалки с поне два различни цвята в чантите си.
При лошо време на обяд оставаха вътре, ядяха сандвичи и кърпеха чорапи между банките с пишещи машини. Цяло лято се бяха катерили, плували и спали в палатки и Урсула се питаше дали по вида ѝ личи колко различно е било нейното лято. „Белгрейвия“ бе нейното кодово име за случилото се. („Аборт – бе казала Памела. – Незаконен аборт.“) Памела обичаше точните думи. На Урсула много ѝ се щеше в този случай сестра ѝ да бе направила изключение. Завиждаше на обикновения им живот. (Как само би се възмутила Изи, ако чуеше.) Урсула, изглежда, бе изгубила завинаги шанса си да бъде обикновена.
Ами ако се беше хвърлила пред експреса или бе умряла в Белгрейвия, или пък ако просто беше отворила прозореца на спалнята си и беше скочила с главата надолу? Наистина ли щеше да може да се върне и да започне отначало? Или всичко това беше, както твърдяха всички и както тя се насилваше да вярва, само в главата ѝ? А ако беше така, нима нещата в главата ѝ не бяха истински? Ами ако няма доказуема реалност? Ами ако освен съзнанието няма нищо? Философите отдавна са се „справили“ с този проблем, беше ѝ казал доктор Келит с досада, това бил един от най-първите въпроси, с които са се занимали, така че нямало смисъл да си троши главата. Но не беше ли това дилема, с която всеки се сблъсква и на която сам трябва да намери своя отговор?(„Зарежи машинописа – писа ѝ Памела от Лийдс, – трябва да следваш философия, имаш правилната нагласа. Като териер с безкрайно упорит кокал.“)
В крайна сметка бе отишла да потърси доктор Келит и бе установила, че в неговия кабинет сега се разполага жена със сребриста коса и очила със сребърни рамки, която ѝ каза, че доктор Келит наистина се е пенсионирал, но ако желае, може да си запише час при нея. Урсула не пожела. Идваше в Лондон за първи път след Белгрейвия и в метрото по линията Бейкърлу на връщане от Харли Стрийт получи пристъп на паника, на Мерилебън се наложи да изтича навън, за да успее да си поеме въздух.
– Добре ли сте, госпожице? – попита един продавач на вестници и тя кимна – да, да, добре съм, благодаря ви.
* * *