Бургундското бе купено преди говеждото и същата вечер Урсула реши да отвори бутилката, за да пробва прехваленото от продавача вино. Разбира се, и преди беше пила алкохол, съвсем не беше въздържателка, но никога не беше пила сама. Не бе отваряла скъпа бутилка бургундско и не бе сипвала чаша само за себе си (по халат и с ролки пред уютно огнище). Беше като да влезе в топла вана в студена нощ, наситеното, меко вино изведнъж ѝ донесе утеха. Това беше онази „чаша, пълна с топлина от Юга“33 на Кийтс, нали? Обичайната ѝ потиснатост сякаш се поизпари, така че си сипа още една чаша. Като се изправи, тя усети, че ѝ се завива свят, и се засмя.
– Подпийнала съм – каза на глас и изведнъж се зачуди дали да не си вземе куче. Поне щеше да има на кого да говори. Куче като Джок, което да я посреща ведро всеки ден, можеше пък да успее да предаде настроението си и на нея. Джок вече го нямаше, сърдечен удар според ветеринаря. „А такова силно сърчице имаше“, бе казал Теди, чието сърце бе разбито. На мястото на Джок бяха взели дребна хрътка с тъжен поглед, която бе сякаш прекалено деликатна за грубостта и скоростта на кучешкия живот.
Урсула изплакна чашата и запуши отново бутилката, беше останало предостатъчно за готвене, след което се дотътри с клатушкане до леглото.
Заспа дълбоко и я събуди часовникът, което бе промяна в сравнение с обичайното безсъние. „Пиян да съм; светът – незрим за мене.“34 Когато се събуди, си даде сметка, че не е в състояние да се грижи за куче.
На другия ден в работата успя да преодолее безкрайната досада от попълването на счетоводните документи цял следобед благодарение на мисълта за половината бутилка в кухнята у дома. В крайна сметка за телешкото можеше да купи друга.
* * *
– Хареса ви, а? – каза продавачът, когато тя се върна в магазина след два дни.
– А, не, не, още не съм го сготвила. Реших, че трябва да взема нещо и за пиене.
Осъзна, че не можеше да дойде пак тук, в този прекрасен магазин, все пак човек не може да готви всеки ден телешко по бургундски.
Посрещна Памела със скромен овчарски пай, последван от печени ябълки и яйчен крем.
– Донесох ти подарък от Шотландия – каза Памела и извади бутилка малцово уиски.
* * *
След като изпи уискито, намери друг магазин, където продавачът не се отнасяше към стоката с такова благоговение. „Ще взема направо две. Чакам гости.“ Няколко бутилки бира „Гинес“ от кръчмата на ъгъла. „За брат ми, дойде ми неочаквано на гости“, макар че Теди нямаше още осемнайсет и едва ли пиеше. След един-два дни пак. „Брат ви пак ли е дошъл, госпожице?“, попита съдържателят. Смигна ѝ и тя се изчерви.
В един италиански ресторант в Сохо, покрай който „минаваше случайно“, с радост ѝ продадоха няколко бутилки кианти, без да задават въпроси. Ако отидеше в кооператива на ъгъла, ѝ пълнеха каната с шери направо от бурето. („За майка ми.“) Ром от кръчми далеч от апартамента. („За баща ми.“) Беше като изследовател, експериментираше с различните видове алкохол, но вече знаеше какво харесва, първата бутилка пламенобуза Хипокрена, кървавочервеното вино. Обмисляше как да накара да ѝ доставят цяла каса. („За семейно празненство.“)
Пиеше тайно. Това бе нещо лично, съкровено и самотно. Само при мисълта за питие сърцето ѝ забиваше едновременно от страх и нетърпение. За съжаление притисната между ограничаващите продажбите на алкохол закони и ужаса от унижението, за една млада жена от Бейсуотър беше доста трудно да утолява страстта си. За богатите беше по-лесно, Изи имаше сметка някъде, сигурно в „Хародс“, и ѝ донасяха виното направо у дома.
Урсула бе потопила пръст във водите на Лета и преди да осъзнае, вече се давеше, премина от трезвеност до алкохолизъм само за няколко седмици. Беше едновременно срамно и начин да унищожи срама. Всяка сутрин се будеше с мисълта, че тази вечер няма, няма да пие и всеки следобед копнежът ѝ се засилваше, представяше си как влиза в апартамента в края на деня и забравата я посреща. Беше чела сензационни разкрития за пушалните на опиум в Лаймхаус и се чудеше дали са верни. Опиумът звучеше по-добре от бургундското, що се отнася до замъгляване на болката от съществуванието. Вероятно Изи би могла да ѝ даде адреса на пушалнята, в която „се беше отрязала“, както безсрамно бе заявила, но Урсула не се престрашаваше да попита. Опиумът можеше да не доведе до нирвана (в крайна сметка се бе оказала добра ученичка на доктор Келит), а до нова Белгрейвия.