На Изи от време на време се позволяваше да пристъпи в семейното лоно. („Само за сватби и погребения – бе отсякла Силви. – Без кръщенета.“) За огромно облекчение на Силви, Изи отказа любезно поканата за сватбата на Памела. „Уикенд в Берлин“, оправда се тя. Познавала някой, който имал самолет („Невероятно!“) и щяла да лети с него. Урсула от време на време ѝ ходеше на гости. Свързваше ги ужасът на Белгрейвия, спомен, който щеше да ги обединява завинаги, макар и никога да не говореха за него.
Вместо това Изи изпрати сватбен подарък, кутия сребърни десертни вилички, които развеселиха Памела.
– Колко изтъркано. Не спира да ме изненадва.
– Почти сме готови – процеди шивачката в Нийсдън през захапаните карфици.
– Май наистина съм понапълняла. – Урсула оглеждаше жълтия сатен, който едва побираше малкото ѝ шкембенце. – Може би трябва да се запиша в Женската лига за здраве и красота.
* * *
Беше напълно трезва, когато се спъна на връщане от работа. Беше ужасна ноемврийска вечер няколко месеца след сватбата на Памела, просто не видя плочката, повдигната леко в единия край от корените на едно дърво. Ръцете ѝ бяха пълни – книги от библиотеката, покупки от бакалията, напазарувани набързо през обедната почивка, – а инстинктът ѝ бе да спаси продуктите и книгите, а не себе си. В резултат на това падна по лице и цялата сила на удара пое носът ѝ.
Болката я зашемети, никога досега не бе изпитвала нещо подобно. Урсула коленичи на земята и се сгуши, зарязала покупките и книгите върху мокрия тротоар. Чуваше стенанията си – по-скоро вой, – ала не можеше да се застави да спре.
– Ай-ай – разнесе се мъжки глас, – ужасно! Дайте да ви помогна. Изцапали сте прасковения си шал. Прасковен, нали, не розов?
– Прасковен – отвърна учтиво тя въпреки болката.
Никога не бе отделяла чак толкова внимание на пухкавия шал около врата си. Изглежда, имаше много кръв. Усещаше как цялото ѝ лице се подува, усещаше мириса на кръв, гъста и ръждива, в носа си, но болката бе понамаляла.
Мъжът бе симпатичен, немного висок, с белезникава руса коса и сини очи, с чиста, почти лъскава кожа по хубавите скули. Помогна ѝ да се изправи. Ръката му бе здрава и суха.
– Казвам се Дерек, Дерек Олифант.
– Елефант?!35
– Олифант.
Три месеца по-късно се ожениха.
* * *
Семейството на Дерек бе от Барнет, „прости хора“, както се беше изразила Силви по адрес на родителите на Харолд. Това, разбира се, бе и основната причина Урсула да го харесва. Преподаваше история в Блекуд, малко общинско училище за момчета („Деца на амбициозни бакали“, бе заявила презрително Силви) и ухажваше Урсула с концерти в Уигмор Хол и разходки из Примроуз Хил. Ходеха на дълги преходи с велосипеди, които завършваха в приятни кръчми в далечните предградия, половин пинта лека бира за него, лимонада за нея.
Оказа се, че носът ѝ е счупен. („Ох, горката – писа ѝ Памела. – Толкова хубав нос имаше.“) Преди да я придружи до болницата, Дерек я заведе в една от близките пивници, за да се измие.
– Да ви взема едно бренди – предложи ѝ той.
– Не, не, няма нужда, ще изпия само чаша вода. По принцип не пия – отвърна тя, макар предишната вечер да бе заспала на земята заради бутилката джин, която бе откраднала от къщата на Изи. Нямаше угризения, че краде от нея, Изи ѝ бе откраднала толкова много. Белгрейвия и така нататък.
Урсула спря да пие почти толкова неочаквано, колкото ѝ бе започнала. Смяташе, че в нея е имало празнина, зейнала в Белгрейвия. Опитала се бе да я запълни с алкохол, но сега той бе изместен от чувствата ѝ към Дерек. Какви бяха те? Най-вече облекчение, че някой иска да се грижи за нея, някой, който не знае нищо за срамното ѝ минало. „Влюбена съм“, писа тя развълнувано на Памела. „Ура!“, отговори сестра ѝ.
– Понякога човек може да обърка благодарността с любов – отбеляза лаконично Силви.
* * *
Майката на Дерек още живееше в Барнет, баща му бил починал, както и по-малката му сестра. „Ужасна злополука – обясни Дерек. – Падна в огъня в камината, когато беше на четири.“ Силви винаги много бе държала на решетките за камина. Самият Дерек едва не се удавил като момче, сподели той, след като тя му разказа за Корнуол. Това бе едно от малкото приключения в живота ѝ, в което смяташе, че е била почти напълно невинна. А Дерек? Бурен прилив, преобърната лодка, героично доплуване до брега. Нямало нужда от господин Уинтън. „Сам се спасих.“
– Е, значи в такъв случай не е чак толкова обикновен – каза Хилда, предлагайки цигара на Урсула.
Тя се поколеба, но отказа, не беше готова за ново пристрастяване. Тъкмо събираше багажа си. Нямаше търпение да остави Бейсуотър зад гърба си. Жилището на Дерек беше в Холбърн, но в момента той бе в процес на финализиране на покупка на къща за двамата.