– Между другото писах на хазяина – добави Хилда. – Казах му, че се изнасяме. Жената на Ърни ще му даде развод, похвалих ли се? – Тя се прозя. – И той най-сетне повдигна въпроса. И двете ще бъдем порядъчни омъжени жени. Може да ти дойда на гости в... къде беше?
– Уийлдстоун.
* * *
Съгласно желанието на Дерек на сватбената церемония в гражданското присъстваха само майка му, Хю и Силви. Памела бе обидена, че не е поканена.
– Не искахме да чакаме – обясни Урсула. – А и Дерек не искаше шумотевица.
– А ти не искаше ли? Не е ли това смисълът на сватбата?
Не, не искаше шумотевица. Щеше да бъде нечия, най-сетне спасена, само това бе от значение. Да си булка не значеше нищо, да си съпруга – всичко.
– Искахме всичко да е просто – каза тя.
(„И евтино, като гледам – беше отбелязала Изи. Изпратен бе още един комплект вилички.)
– Изглежда приятен младеж – каза Хю на празненството, по-точно обяд в ресторант близо до гражданското.
– Така е – отвърна Урсула. – Много е приятен.
– Все пак малко е странно, мечо – продължи Хю. – Не е като сватбата на Пами. На нея сякаш се изсипаха половината съседи от Олд Кент Роуд. Освен това горкият Тед бе много засегнат, че не го покани. Но важното е ти да си щастлива – добави той окуражително, – другото няма значение.
За церемонията Урсула бе облечена в гълъбовосив костюм. Силви бе осигурила букетчета за всички, изработени от оранжерийни рози от една цветарница.
– За съжаление не са от моите рози – сподели с госпожа Олифант тя. – Глоар дьо Мусо, ако ви интересува сортът.
– Сигурно са много хубави – отвърна госпожа Олифант, думите ѝ изобщо не прозвучаха като комплимент.
– Веднъж се жениш, цял живот съжаляваш – измърмори Силви, преди да вдигнат сдържан тост с шери за булката и младоженеца.
– А ти? – попита я нежно Хю. – Съжаляваш ли?
Силви се престори, че не е чула. Беше станала заядлива.
– Период на промени – прошепна на Урсула смутено Хю.
– И за мен – отвърна тя.
Хю стисна ръката ѝ.
– Ето това е моето момиче.
* * *
– А Дерек знае ли, че не си непокътната? – попита Силви, когато останаха насаме в дамската тоалетна. Госпожа Олифант не ги придружи, нямаше червило, което да оправя.
– Непокътната?
Урсула я изгледа неразбиращо в огледалото. Какво означаваше това, че е дефектна? Развалена?
– Не си девствена – обясни Силви. – Дефлорирана си – добави изнервено, когато Урсула не реагира. – Изглеждаш невероятно наивна за човек, който далеч не е невинен.
Някога Силви ме обичаше, помисли си Урсула. Вече не.
– Непокътната – повтори тя. Изобщо не бе мислила за това. – Как ще разбере?
– По кръвта, разбира се – отвърна Силви грубо.
Урсула си помисли за тапета на цветя. Дефлорирането. Не осъзнаваше, че има връзка. Мислеше, че кръвта е от рана, а не от пробиването на арката.
– Е, може и да не се усети – въздъхна Силви. – Сигурна съм, че няма да е единственият младоженец, измамен през първата брачна нощ.
* * *
– Подновихте ли цветовете на войната? – попита весело Хю, когато се върнаха на масата.
Тед беше взел неговата усмивка. Дерек и госпожа Олифант се мръщеха по един и същи начин. Урсула се запита какъв ли е бил господин Олифант. Рядко говореха за него.
– Суета, твойто име е жена – обади се Дерек с пресилено веселие.
Урсула забеляза, че той не се чувства толкова на място сред хора, колкото бе мислила отначало. Усмихна му се, още едно нещо, което ги свързваше. Осъзна, че се омъжва за непознат. („Всеки се жени за непознат“, бе отбелязал Хю.)
– Всъщност думата е „слабост“ – усмихна се Силви. – „Слабост, твойто име е жена“. „Хамлет“. Неясно защо много хора бъркат този цитат.
По лицето на Дерек премина сянка, но той се засмя.
– Прекланям се пред вашите обширни знания, госпожо Тод.
* * *
Новата им къща в Уийлдстоун бе избрана заради мястото, сравнително близо до училището, в което Дерек преподаваше. Той имаше наследство, „съвсем скромна сума“ от инвестициите на своя рядко споменаван баща. Беше „солидна“ къща на Мейсънс Авеню, макар и с гредоред, с декоративни прозорчета и с рисувано стъкло на предната врата, изобразяващо галеон с изопнати от вятъра платна, нищо че Уийлдстоун беше твърде далеч от океана. Къщата разполагаше с всички модерни придобивки, както и с магазини наблизо, лекар, зъболекар, парк за децата, с две думи, всичко, за което една млада съпруга (и майка „съвсем скоро“ според Дерек) може да мечтае.