Урсула си представяше как сутрин закусват с Дерек, преди да го изпрати на работа, виждаше се как бута бебе в количка, после с по-голяма количка, а след това води децата да се люлеят, как ги къпе вечер и им чете приказки за лека нощ в хубавата им стая. Вечер двамата с Дерек щяха да седят кротко в салона и да слушат радио. Той можеше да работи върху книгата, която пишеше, „От Плантагенетите до Тюдорите“. („Олеле – бе казала Хилда, – звучи вълнуващо.“) Уийлдстоун бе далеч от Белгрейвия. Слава богу.
Стаите, в които предстоеше да се състои този съпружески живот, останаха във въображението ѝ до медения месец, тъй като Дерек беше купил и обзавел къщата, без да ѝ я покаже.
– Малко е странно, не мислиш ли? – попита Памела.
– Не. Изненада е. Подаръкът ми за сватбата.
Когато Дерек най-сетне я пренесе, залитайки, през прага в Уийлдстоун (веранда с червени плочки, която нито Силви, нито Уилям Морис биха одобрили), Урсула нямаше как да не изпита известно разочарование. Къщата се оказа значително по-стара от тази в представите ѝ, а освен това изглеждаше занемарена, което според нея идваше от липсата на женска ръка, поради което се изненада от твърдението на Дерек, че майка му е помогнала за обзавеждането. Но пък, разбира се, и домът на вдовицата Олифант в Барнет беше позанемарен.
* * *
Силви бе прекарала медения си месец в Довил, Памела на екскурзионно летуване в Швейцария, а бракът на Урсула започна с една доста подгизнала седмица в Уърдинг.
Омъжи се за един мъж („доста приятен младеж“), а се събуди до друг, пренавит като малкия пътнически часовник на Силви.
Промени се почти веднага, сякаш меденият месец бе преходът от учтив ухажор към разочарован съпруг. Урсула реши, че е заради неприятното време. Съдържателката на пансиона, в който бяха отседнали, очакваше стаите да бъдат празни между закуската и вечерята в шест, така че по цял ден търсеха къде да се скрият от дъжда в кафенета или в музея, или в битка с вятъра на пристана. Вечерите преминаваха в игра на вист по двойки с други (не толкова потиснати) гости, след което се оттегляха в студената спалня. Дерек беше слаб играч на карти, така че губеха почти всяко раздаване. Едва ли не умишлено не обръщаше внимание на опитите ѝ да му даде знак какво държи.
– Защо започна с коз? – попита го искрено озадачена по-късно тя, докато се събличаха свенливо в спалнята.
– Да не мислиш, че тези глупости са важни? – отговори той с такова презрение, че тя прецени, че занапред ще е добре да избягват игрите.
През първата нощ кръвта или по-скоро липсата ѝ остана незабелязана, както с облекчение установи Урсула.
– Не съм съвсем неопитен – заяви помпозно Дерек, докато се настаняваха в леглото. – На мнение съм, че съпругът е длъжен да знае това-онова за света. Как иначе ще може да защитава чистотата на съпругата си?
На Урсула аргументът се стори малко поизсмукан от пръстите, но в крайна сметка нямаше намерение да спори.
* * *
Сутрин Дерек ставаше рано и правеше строга серия лицеви опори, сякаш бяха не на меден месец, а в казарма. „Mens sana in corpora sano.“36 По-добре беше да не го поправя. Той се гордееше с латинския си, както и с беглите си познания по древногръцки. Майка му се била мъчила да пести, за да му осигури добро образование, „нищо не съм получил даром, за разлика от някои други“. Урсула беше доста добра по латински, също и по гръцки, ала прецени, че е по-разумно да не се хвали. Разбира се, ставаше дума за една друга Урсула. Различна Урсула, не белязаната от Белгрейвия.
Подходът му към съпружески задължения бе сходен с този към упражненията, включително и в изкривеното от болка и усилие лице. Урсула все едно беше част от матрака. Но пък с какво можеше да го сравнява? С Хауи? Сега съжали, че не е разпитала Хилда за нещата, които се случват в нейния „дворец на разврата“ в Илинг. Сети се за безкрайното флиртуване на Изи и за топлата обич между Памела и Харолд. Всичките говореха ако не за щастие, то поне за развлечение. „За какво е този живот, ако не може човек да се позабавлява?“, повтаряше Изи. Урсула усещаше, че в Уийлдстоун май щеше да има недостиг на забавления.
* * *
Колкото и досадна да бе досегашната ѝ работа, беше нищо в сравнение с безкрайната робия на домакинстването всеки божи ден. Все имаше за миене, триене, бърсане, лъскане и метене, да не говорим за гладенето, сгъването, простирането и колосването. И изправянето. Дерек бе мъж на правите ъгли и линии. Хавлии, кухненски кърпи, пердета, килими, всичко се нуждаеше от изправяне и наместване. (Включително и самата Урсула, както изглеждаше.) Това бе напасването в брака, нали? Само че Урсула не можеше да преодолее чувството, че е на безкраен изпитателен срок.