– Не знаех, че трябва да те питам.
По лицето му премина нещо, същият облак, който за миг бе забелязала в деня на сватбата, когато Силви го бе поправила за Шекспир. Този път отмина по-бавно и изглежда, го промени някак неузнаваемо, сякаш част от него се бе съсухрила.
– Е, може ли? – попита го, решила, че ще е най-добре да бъде покорна, за да има мир.
Дали Пами би попитала Харолд за такова нещо? А самият Харолд би ли го очаквал? Урсула не знаеше. Осъзна, че нищо не знае за брака. А разбира се, съюзът между Силви и Хю продължаваше да бъде неразгадаема мистерия.
Зачуди се какъв аргумент би имал Дерек срещу тениса. Той изглежда си задаваше същия въпрос.
– Предполагам, че да – процеди накрая той. – Стига да ти остава достатъчно време за къщната работа.
По средата на вечерята – задушени агнешки котлети и мачкани картофи – Дерек стана рязко от масата, взе чинията си и я захвърли през стаята, след което излезе, без да каже дума. Върна се едва когато Урсула се приготвяше за лягане. На лицето му бе все още разкривеното изражение от по-рано и той легна до нея с кратко „лека нощ“, което едва не го задави.
Урсула се събуди посред нощ, когато той се покатери върху ѝ и без да каже нито дума, се намести в нея. Сети се за глициниите.
Разкривената физиономия („онзи поглед“, както вече го наричаше тя, започна редовно да се появява и Урсула изненадано установи колко далеч е готова да стигне, за да успокои съпруга си. Беше безнадеждно, щом Дерек изпаднеше в това настроение, тя започваше да му лази по нервите с всяко свое действие, а всеки неин опит да го приласкае още повече го раздразваше.
* * *
Бяха се уговорили да посетят госпожа Олифант в Барнет, за първи път от сватбата насам. Бяха се отбили за малко – чай и изсъхнали кифлички, – за да обявят годежа си, но оттогава не бяха се вясвали.
Този път госпожа Олифант ги посрещна с увяхнала салата с шунка и малко празни приказки. Имаше няколко неща за правене, „които чакаха Дерек“, и той изчезна с инструменти в ръка, оставяйки жените да разчистят. Измиха чиниите.
– Да направя ли чай? – предложи Урсула.
– Ако искаш – дойде неособено окуражителният отговор.
Седяха неловко в салона и отпиваха от чая. На стената имаше портрет в рамка, студиен портрет на госпожа Олифант и съпруга ѝ в деня на сватбата, изтипосани в съответните дрехи от началото на века.
– Много е хубав – каза Урсула. – Имате ли някакви снимки на Дерек като малък? Или на сестра му? – добави тя, защото ѝ се стори нечестно да изключва момичето от семейната история само защото е умряло.
– Сестра? – намръщи се госпожа Олифант. – Каква сестра?
– Сестрата, която е починала.
– Починала?
Вдовицата я изгледа стреснато.
– Дъщеря ви – обясни Урсула и макар да се чувстваше глупаво, добави: – Която паднала в огъня на камината.
Жената едва ли щеше да е забравила тази подробност. Зачуди се дали госпожа Олифант не е малоумна. Тя, от своя страна, изглеждаше объркана, сякаш се мъчеше да си спомни забравеното дете. Накрая оповести:
– Дерек е единственото ми дете.
– Е, няма значение – рече Урсула, сякаш ставаше дума за някаква дреболия, на която няма нужда да се спират. – Трябва да ни дойдете на гости в Уийлдстоун. Вече сме се понаредили. Много сме благодарни, разбира се, за парите, които господин Олифант е оставил.
– Оставил? Пари ли е оставил?
– Малко акции, ако се не лъжа, в завещанието си.
Може пък госпожа Олифант да не беше присъствала на отварянето.
– Завещание ли? Че той остави след себе си само дългове. И не е умрял – добави след малко, сякаш не тя, а Урсула не е добре. – Живее в Маргейт.
Урсула се замисли какви ли други лъжи и половинчати истини ѝ беше наговорил. Дали Дерек наистина за малко не се е удавил като дете?
– Да се удави?
– Паднал е от лодката и е доплувал до брега.
– Това пък откъде ти хрумна?
– Така – появи се на вратата Дерек и двете едновременно подскочиха, – за какво клюкарите вие двете?
* * *
– Отслабнала си – отбеляза Памела.
– Да, май да. Ходя на тенис.
Колко нормално звучеше. Урсула наистина ходеше редовно в клуба, той бе единственият отдушник за клаустрофобията на живота на Мейсънс Авеню, макар непрестанно да бе подлагана на разпити. Всяка вечер Дерек я питаше дали днес е играла тенис, макар че тя ходеше само два пъти седмично следобед. Вечно я разпитваше за партньорката ѝ, зъболекарска съпруга на име Филис. Дерек не беше виждал Филис, но беше повече от ясно, че я ненавижда.
Памела бе пропътувала целия път от Финчли.
– Очевидно това е единственият начин да те видя. Явно семейният живот ти допада. Или пък Уийлдстоун – засмя се тя. – Майка каза, че отклоняваш поканите ѝ да им погостуваш.