Още от сватбата Урсула отклоняваше поканите на всички, отказваше предложенията на Хю да „намине“ за чаша чай, както и намеците на Силви, че може би е редно да ги покани на обяд някоя неделя. Джими беше заминал за интерната, а Теди следваше първа година в Оксфорд, но пък ѝ пишеше прекрасни дълги писма. Морис, разбира се, не проявяваше желание да посещава никого от семейството си.
– Едва ли толкова ѝ се иска да дойде. Уийлдстоун и така нататък. Няма да ѝ хареса.
И двете се засмяха. Урсула почти бе забравила какво е да се смееш. Усети, че очите ѝ се насълзяват, и извърна глава, за да се заеме с приготвянето на чая.
– Толкова се радвам да те видя, Пами.
– Е, знаеш, че по всяко време си добре дошла във Финчли. Трябва да си прекарате телефон, така ще можем да си говорим непрекъснато.
Дерек бе на мнение, че телефонът е скъп лукс, но Урсула подозираше, че той просто не иска тя да говори с никого. Нямаше как да сподели това подозрение (а и на кого да каже – на Филис, на млекаря?), тъй като хората щяха да я помислят за луда. Чакала бе гостуването на Пами, както хората чакат лятна почивка. В понеделник бе казала на Дерек: „В сряда следобед ще дойде Пами“, и той отвърна с едно равнодушно „О“. Тя се зарадва, че разкривената физиономия не се появи.
Веднага щом допиха чая, Урсула изми чашите и приборите, изсуши ги и ги подреди по местата им.
– Леле – възкликна Памела, – откога си станала такава домакиня?
– Подреден дом, подредена глава.
– Хората надценяват реда. Наред ли е всичко? Изглеждаш ми потисната.
– Месечно неразположение.
– О, колко неприятно. Аз поне няколко месеца няма да имам този проблем. Познай!
– Бременна си? О, колко прекрасно!
– Да, нали? Майка пак ще става баба.
(Морис вече бе поставил началото на следващото поколение на семейство Тод.)
– Дали ще се зарадва?
– Кой знае, напоследък е непредсказуема.
* * *
– Добре ли мина гостуването на сестра ти? – попита Дерек, като се прибра вечерта.
– Прекрасно. Чака бебе.
– О!
На другата сутрин забулените яйца бяха „незадоволителни“. Дори Урсула трябваше да признае, че яйцето, което поднесе на Дерек за закуска, беше жалка гледка, болнава медуза, оставена да умре върху препечена филийка. На лицето му се появи лукава усмивка, изражение, което сякаш изразяваше триумф, че е открил някакъв недостатък. Ново изражение. По-лошо от предишното.
– Нали не очакваш да ям това?
През главата на Урсула минаха няколко отговора на този въпрос, но тя ги отхвърли като твърде предизвикателни.
– Ще направя друго – каза тя.
– Мъча се по цял ден с работа, която ненавиждам, само за да те изхранвам. На теб не ти се налага да си мръднеш и малкото пръстче, нали? По цял ден нищо не правиш, а, не, чакай, извинявай – извиси глас той саркастично, – все забравям, че играеш тенис, а едно яйце не можеш да приготвиш като хората.
Урсула не си бе дала сметка, че Дерек не харесва работата си. Той непрекъснато се оплакваше от третокласниците и не спираше да говори как директорът не оценява работата му, но не беше признавал открито, че мрази да преподава. Дерек имаше вид сякаш всеки момент ще се разплаче и изведнъж, неочаквано, ѝ стана жал за него.
– Ще изпържа друго.
– Не си прави труда.
Очакваше яйцето да бъде захвърлено на стената, Дерек беше започнал все по-често да мята чинии, откакто се бе записала в тенисклуба, но вместо това той я удари с всички сили по слепоочието, от което тя загуби равновесие и падна върху печката, а после се свлече на пода, където и остана, коленичила като за молитва. Болката, не толкова самият удар, я беше изненадала.
Дерек прекоси кухнята и застана над нея с чинията със злополучното яйце. За миг Урсула си помисли, че ще я стовари върху главата ѝ, но вместо това той обърна чинията и яйцето падна върху нея. После излезе от кухнята и след минута външната врата се затръшна. Яйцето се плъзна по косата ѝ, надолу по лицето и на пода, където се разпука безшумно в жълта локва. Тя се изправи с усилие и отиде да вземе парцала.
* * *
Онази сутрин сякаш отключи нещо в него. Очевидно бе, че тя нарушава правила, за чието съществуване не подозираше – твърде много въглища в огнището, използване на прекалено много тоалетна хартия, случайно забравена светната лампа. Всички касови бележки и сметки биваха внимателно преглеждани, за всяко похарчено пени трябваше да има основание, а за самата нея никога не оставаха пари.
Дерек се оказа способен да изнася безкрайни тиради за безумни дреболии; веднъж започнал, нямаше спиране. През цялото време бе ядосан. По-точно през цялото време го ядосваше тя. Колко книги е върнала в библиотеката, какво ѝ е казал месарят, някой идвал ли е? Накрая просто се отказа от тениса. По-лесно беше.