Повече не я удари, но насилието сякаш неспирно клокочеше под повърхността като задрямал вулкан, който Урсула, без да иска, бе събудила отново. Вечно нещо грешеше и в резултат на това така и не успяваше да се спре за момент и да прочисти бъркотията в главата си. Ясно бе, че самото ѝ съществуване го дразни. Нима животът трябваше да бъде безкрайно наказание? (А защо не, нима не заслужаваше точно това?)
Заживя в някаква особена мъгла, умът ѝ сякаш никога не се проясняваше. Явно сама си беше надробила попарата и сега трябваше да я сърба. Може би това бе друг вид amor fati, за което ѝ бе разказвал доктор Келит. Какво ли би казал за сегашното ѝ положение? И може би по-важно какво би казал за странния характер на Дерек?
* * *
Поканена бе да присъства на спортния полуден в училището. Голямо събитие в календара на Блекуд и от съпругите на преподавателите се очакваше да присъстват. Дерек ѝ бе дал пари за нова шапка.
– Постарай се да изглеждаш добре.
Тя отиде в един от местните магазини за детски и дамски дрехи, перчещ се с името „A la mode“, макар да беше далеч от модата. Там си купуваше чорапи и бельо. Нови дрехи не беше си купувала от сватбата. Не държеше на външността си чак толкова, че да проси пари от Дерек.
Магазинът с нищо не се отличаваше от безличния фризьорски салон, рибарницата, бакалията и пощата в съседство. Урсула нямаше нито желание, нито смелост (нито пък пари) да отскочи до някой от хубавите лондонски универсални магазини (пък и какво би казал Дерек за такова прахосничество?). Докато работеше в Лондон, преди вододела на брака, бе прекарвала много време в „Селфриджис“ и „Питър Робинсънс“. Сега тези места ѝ изглеждаха далечни като чужди страни.
Съдържанието на витрината бе скрито от слънцето с жълто-оранжев дебел целофан, който напомняше за „Лукозейд“37 и в резултат на това правеше всичко изложено още по-непривлекателно.
* * *
И по-хубави шапки беше виждала, но тази щеше да свърши работа. Огледа се с нежелание в тройното огледало от земята до тавана. В триптих изглеждаше три пъти по-зле, отколкото в огледалото в банята (единственото в дома ѝ, от което не можеше да избяга). Вече не можеше да се познае. Поела бе по грешния път, отворила бе грешната врата и сега не можеше да намери пътя обратно.
Изведнъж, и за свой собствен потрес, нададе вой, израз на безкрайно отчаяние. Продавачката дотича иззад щанда.
– Стига, стига, миличка, успокой се. Месечното неразположение, а?
Накара я да седне и да изпие чаша чай с бисквита и Урсула думи нямаше да изкаже благодарността си за тази простичка добрина.
* * *
Училището не беше далеч, на една спирка на влака и няколко минути път пеша по безлюден път. Урсула се присъедини към потока от родители, които се изливаха през портите на Блекуд. Вълнуващо беше – а също и малко плашещо – изведнъж да се озове сред тълпа. Омъжена бе по-малко от шест месеца, а вече бе забравила какво е да си сред хора.
За първи път стъпваше в училището и се изненада от съвсем обикновената червена тухлена сграда с алеи около нея, нямаше нищо общо със старото училище, което мъжете на семейство Тод посещаваха. Теди, а след него и Джими бяха последвали стъпките на Морис в някогашното училище на Хю, прекрасна сграда от сив камък, красива като колежите в Оксфорд. (Само че „зверилник вътре“, според Теди.) Градината бе страшно красива и дори и Силви се бе възхитила на изобилието от цветя в лехите. „Доста романтичен подбор“, бе отбелязала тя. В училището на Дерек нямаше цветя, там се наблягаше на игрищата. Момчетата в Блекуд не бяха особено ученолюбиви, поне според Дерек, и се налагаше времето им да се запълва с безкрайни мачове на ръгби и крикет. Още здрави духове в здрави тела. А духът на Дерек здрав ли беше?
Вече беше прекалено късно да го пита за сестра му и за баща му, подозираше, че Кракатау ще изригне. Защо човек би си измислил такова нещо? Доктор Келит щеше да знае.
В единия край на игрището бяха подредени отрупани с храна и напитки трикраки маси. Чай, сандвичи и тънки резени изсъхнал кейк „Дънди“. Урсула се завъртя покрай самовара, оглеждаше се за Дерек. Беше я предупредил, че няма да може да говори много с нея, тъй като трябвало да „помага“, а когато най-сетне го забеляза, видя, че носи наръч големи обръчи, чието предназначение бе мистерия за нея.
Всички хора около масите очевидно се познаваха, най-вече съпругите на учителите, и Урсула осъзна, че Блекуд вероятно организира доста повече събирания, отколкото Дерек споменаваше.