Чу външната врата да се отваря и сърцето ѝ подскочи. Дерек се появи на прага на трапезарията като готически натрапник.
– Какво правиш?
Тя вдигна писмото от „Уилям Колинс и синове“.
– Ти си лъжец, от край до край. Защо се ожени за мен? Защо реши да направиш и двама ни нещастни?
Изражението на лицето му. Онази физиономия. Просеше си да бъде убита, но нима така не бе по-лесно, отколкото да се самоубива? Вече ѝ беше все едно, нямаше сили да се бори.
Очакваше първия удар, но той въпреки това я изненада, юмрукът се стовари силно право в лицето ѝ, сякаш искаше да го заличи.
* * *
Заспа или може би припадна на пода в кухнята и се събуди по някое време преди шест. Беше ѝ лошо и ѝ се виеше свят, всяка частица от тялото я болеше, сякаш я бяха залели с горещо олово. Устата ѝ бе пресъхнала, но не смееше да пусне крана, за да не събуди Дерек. С помощта първо на един стол, а после и на масата, се изправи на крака. Намери си обувките и изпълзя в антрето, взе палтото и един шал от закачалката. От портфейла на Дерек, който намери в джоба на сакото му, извади банкнота от десет шилинга, щеше да ѝ стигне за билет за влака и за такси. Почувства изтощение само при мисълта за това изморително пътуване – дори не беше сигурна, че ще може да стигне до гарата.
Наметна палтото и се забради с шала, като се стараеше да не поглежда огледалото. Гледката щеше да е прекалено ужасна. Външната врата само притвори, за да не го събуди щракването. Сети се за Нора на Ибсен, която затръшва вратата след себе си. Нора нямаше да избере толкова драматичен жест, ако се опитваше да избяга от Дерек Олифант.
Най-дългото ходене в живота ѝ. Сърцето ѝ биеше толкова силно, че сякаш щеше да се пръсне. През целия път очакваше да чуе как я догонва и изкрещява името ѝ. На касата едва изговори „Юстън“ с пълната с кръв и счупени зъби уста. Касиерът бързо отмести поглед, като видя в какво състояние е. Сигурно досега не бе обслужвал жени, които изглеждат все едно са участвали в юмручен бой, помисли си Урсула.
Наложи се да чака първия влак за деня още десет страшни минути в дамската тоалетна, но поне пийна вода и изми засъхналата по лицето си кръв.
В купето седна с наведена глава, прикрила лице с длан. Мъжете с костюми и с шапки старателно я отбягваха. Докато чакаше влакът да потегли, се престраши да хвърли един поглед към перона и с неописуемо облекчение установи, че няма и следа от Дерек. Ако имаше късмет, той още нямаше да е осъзнал отсъствието ѝ и правеше коремни преси на пода в спалнята, смятайки, че тя е долу в кухнята и му приготвя закуска. Петък, ден за херинга. Херингата още лежеше на рафта в килера, завита във вестник. Дерек щеше да побеснее.
На слизане от влака коленете ѝ омекнаха. Хората я заобикаляха отдалече и тя се разтревожи, че шофьорът на таксито ще откаже да я закара, но щом видя парите, той се съгласи. Подкара мълчаливо през окъпания от нощния дъжд Лондон. Каменните сгради искряха на първите лъчи на слънцето, мекото облачно утро бе оцветено в смесица от розово и синьо. Забравила бе колко харесва Лондон. Духът ѝ се повдигна. Беше решила да живее, нямаше търпение да започне новия си живот.
Пристигнаха и шофьорът ѝ помогне да слезе.
– Сигурна ли сте, госпожице? – попита той и погледна червената тухлена къща на Мелбъри Роуд.
Тя кимна мълчаливо.
* * *
Нямаше къде другаде да отиде.
Позвъни и входната врата се отвори. Изи покри уста с ръка, ужасена при вида на лицето ѝ.
– Боже господи. Какво се е случило?
– Мъжът ми се опита да ме убие.
– Най-добре влизай.
* * *
Синините се излекуваха много бавно.
– Бойни белези – заяви Изи.
Зъболекарят поправи зъбите, но известно време Урсула трябваше да носи превръзка през врата за дясната ръка. Носът ѝ отново бе счупен, а скулите и челюстта ѝ пукнати. Беше повредена, вече не бе „непокътната“. От друга страна, се чувстваше пречистена. Миналото вече нямаше толкова огромна тежест в настоящето. Изпрати съобщение във Фокс Корнър, че заминава за лятото, на „екскурзионно летуване из шотландските планини с Дерек“. Беше сигурна, че Дерек няма да я потърси във Фокс Корнър. Сигурно ближеше рани. Може би в Барнет. Добре че не знаеше къде живее Изи.