Изи се отнесе с изненадващо разбиране.
– Остани колкото искаш. Тъкмо ще ми разнообразиш самотното тракане на машината. А и Господ ми е свидетел, че имам повече от достатъчно пари, за да те издържам. Спокойно. Няма закъде да бързаш. Освен това си само на двайсет и три!
Урсула не знаеше кое я изненада повече – искреното гостоприемство на Изи или фактът, че знае на колко години е. Може би Белгрейвия бе променила и самата Изи.
Една вечер Урсула бе сама, когато Теди се появи на прага. Той я сграбчи в мечешка прегръдка.
– Не е лесно да те намери човек.
Сърцето на Урсула затупка от удоволствие. Теди винаги изглеждаше по-истински от останалите хора. Беше почернял и укрепнал от работата през лятото в Етрингъм Хол. Наскоро бе обявил, че иска да стане фермер. „Само ми върни парите, които изхарчих за образованието ти“, бе казала Силви, но с усмивка, защото Теди ѝ беше любимец. „Ако не се лъжа, парите бяха мои“, обади се Хю. (Той също ли имаше любимец? „Да, мисля, че си ти“, отвърна Памела.)
– Какво е станало с лицето ти? – попита Теди.
– Злополука, да беше ме видял по-рано – засмя се тя.
– Не си в Шотландия.
– Не съм.
– Значи го напусна?
– Да.
– Добре. – Подобно на Хю, Теди също бе лаконичен. – А къде е щастливата леля?
– Излезе да празнува. В клуб „Ембаси“, ако се не лъжа.
Пиха от шампанското на Изи, за да отпразнуват освобождението на Урсула.
– Майка ще те обяви за пропаднала жена, нали знаеш?
– Няма нищо, мисля, че отдавна ме смята за такава.
* * *
Направиха си омлет и салата от домати, вечеряха с чиниите на колене, слушаха Амброуз и неговия оркестър по радиото. След като приключиха, Теди запали цигара.
– Толкова си пораснал – засмя се Урсула.
– Имам мускули.
Той показа бицепса си като здравеняк от някой цирк. Следваше английска литература в Оксфорд, но сега сподели, че било истинско облекчение да спре да мисли и да „работи земята“. Освен това пишел и поезия. За земята, не за „чувства“. Сърцето на Теди се бе пропукало след смъртта на Нанси, а щом веднъж нещо се пропука, никога не може да се поправи напълно.
– Доста потискащо, а? – каза той мрачно.
(Урсула се замисли за своите преживелици.)
Опечаленият Теди носеше раните си вътре, сърцето му бе белязано завинаги от смъртта на Нанси Шоукрос.
– Сякаш влизаш в една стая и животът ти свършва, но продължаваш да живееш – опита се да обясни той.
– Мисля, че разбирам – отвърна Урсула.
* * *
Урсула задряма с подпряна на рамото на Теди глава. Все още бе безкрайно изморена. („Нищо не лекува както сънят“ – казваше Изи, като ѝ донасяше подноса със закуска всяка сутрин.)
Накрая Теди въздъхна и се протегна.
– Май трябва да се връщам във Фокс Корнър. Каква е версията, виждал ли съм те? Или си още в Брайгадун? – Той започна да събира чиниите, за да ги занесе в кухнята. – Ще разчистя, докато измислиш отговора.
Когато звънецът иззвъня, Урсула реши, че е Изи. Откакто племенницата ѝ бе дошла да живее на Мелбъри Роуд, Изи рядко си правеше труда да носи със себе си ключове. „Ама ти си непрекъснато тук, миличка“, бе казала, когато се наложи Урсула да стане да ѝ отвори в три през нощта.
Не беше Изи. Дерек беше. Тя занемя от изненада. Вече го беше оставила зад себе си, гледаше на него като на човек, който вече не съществува. Мястото му не бе в Холанд Парк, а по-скоро в някое мрачно ъгълче на паметта.
Той изви ръката ѝ зад гърба и я избута към всекидневната. Погледна към масичката за кафе от тежко дърво, резбовано в ориенталски стил. Забеляза празните чаши от шампанско и големия ониксов пепелник с фасовете на Теди и изсъска:
– Кой е бил с теб? – Беше побелял от ярост. – С кого си мърсувала?
– Мърсувала?
Думата я изненада. Все едно беше извадена от Библията. Влезе Теди, преметнал небрежно кухненска кърпа през рамо.
– Какво става? Пусни я!
– Това той ли е? – попита Дерек. – Това ли е мъжът, с който блудстваш из Лондон?
И без да дочака отговор удари с все сила главата ѝ върху масичката за кафе, Урсула се свлече на земята. Болката в главата ѝ беше ужасна и се усилваше, вместо да намалява, сякаш главата ѝ бе стисната в менгеме, което продължава да се затяга. Дерек вдигна тежкия ониксов пепелник като потир за църковно причастие, без да обръща внимание на цигарените угарки, които изпопадаха на килима. Урсула осъзна, че мозъкът ѝ не функционира нормално, защото вече трябваше да се е свила ужасено, а вместо това единствената ѝ мисъл бе, че това прилича на случката със забулените яйца и колко е глупав животът. Теди извика и Дерек хвърли пепелника по него, вместо да го стовари върху черепа ѝ. Тя не видя дали пепелникът е уцелил Теди, тъй като Дерек я хвана за косата, повдигна главата ѝ и я удари в масичката. Пред очите ѝ блесна светкавица, но болката взе да утихва.