– Само че не за палави момичета. Това не вървяло. Искат героинята да е бъбрива и емоционална, но усърдна и примерна, да речем, капитан на отбора по хокей. Ето защо се сетих за теб, мила – рече тя на Памела.
* * *
Директор на колежа беше господин Карвър, запален последовател на Питман и есперанто, който се опитваше да накара „моите момичета“ да си слагат превръзки на очите, докато се упражняват да пишат на машина. Урсула обаче заподозря, че в това се крие нещо повече от желание за съвършенство, и организира бунт.
– Такава си революционерка – каза с възхищение едно от момичетата, Моника.
– А, не съм. Просто проява на здрав разум.
Така беше. Станала беше доста разумна.
* * *
В колежа на господин Карвър стана ясно, че Урсула притежава изненадващ талант за писане на машина и стенографиране, въпреки че мъжете, които проведоха събеседването, когато тя кандидатства за работа във Вътрешното министерство, очевидно бяха на мнение, че владеенето на древни езици ще я постави в по-добра изходна позиция за отварянето и затварянето на чекмеджетата с документи и безкрайното търсене сред морето от белезникави папки. Не беше „интересната работа“, която си бе представяла, но успя да задържи вниманието ѝ и през следващите десет години Урсула бавно се издигаше по стълбицата по спънатия, труден начин, отреден на жените. („Един ден ще имаме министър-председателка – казваше Памела. – Може и да доживеем да го видим.“) Сега Урсула имаше свои подчинени, които да праща да носят белезникавите папки. Сигурно това беше напредъкът. От 1936 година работеше в Отдела за противовъздушна отбрана.
– Значи ти не си в течение на клюките? – попита Памела.
– Аз съм жена, по цял ден само клюки слушам.
– Морис нямал право да разкрива какво точно прави – оплака се Памела. – Не трябвало да говори за случващото се зад „свещените стени“. Така ги нарече – свещените стени. Ще рече човек, че е подписал Закона за държавната тайна с кръв и е заложил душата си.
– Е, това всички го правим. – Урсула си взе още малко от сладкиша. – Част от работата, не знаеше ли? Аз лично подозирам, че Морис просто обикаля насам-натам и брои разни неща.
– И трупа самодоволство. Войната ще му се услади, много власт без заплаха за него самия.
– И много неща за броене.
Засмяха се. Урсула за миг си помисли, че изглеждат твърде весели за хора на ръба на ужасяващ сблъсък. Намираха се в градината на Памела във Финчли, събота следобед с чай на висока бамбукова маса. Ядяха бадемов сладкиш, поръсен с нарязани парченца шоколад, стара рецепта от госпожа Глоувър, предадена на лист с мазни отпечатъци от пръсти. На места хартията бе изтъняла и през нея се виждаше като през мръсно стъкло.
– Възползвай се, докато можеш, предполагам, че вече няма да има сладкиши – каза Памела и даде парченце на Хайди, непривлекателен мелез, спасен в Батърси. – Знаеш ли, че хората си приспиват домашните любимци с хиляди?
– Ужасно.
– Сякаш не са част от семейството. – Памела погали Хайди по главата. – Тя е много по-мила от момчетата. И по-възпитана.
– Как бяха евакуираните днес?
– Мрънкаха.
Въпреки напредналата си бременност Памела бе прекарала почти целия предобед да организира евакуирани, докато Олив, свекърва ѝ, гледаше момчетата.
– От теб би имало много по-голяма полза, отколкото от хора като Морис – каза Урсула. – Мен ако питаха, щях да те направя министър-председател. Щеше много по-добре да се справиш от Чембърлейн.
– Така си е. – Памела остави чинийката си и се зае с плетката, нещо розово с финтифлюшки. – Ако е момче, просто ще се преструвам, че е момиче.
– А ти няма ли да заминеш? Нали няма да държиш момчетата в Лондон? Можеш да се прибереш във Фокс Корнър, германците едва ли ще си направят труда да бомбардират такова затънтено място.
– И да живея с майка? О, не. Имам приятелка от университета, Джанет, баща ѝ е викарий, не че това има някакво значение. Наследила е от баба си къща в Йоркшир, в Хътън-ле-Хоул, малка точица на картата. Отива там с двете си момчета и предложи и аз да ги придружа с моите три. – Памела бе родила един след друг Найджъл, Андрю и Кристофър. Майчинството ѝ бе дошло отвътре. – На Хайди също ще ѝ хареса. Звучи ужасно примитивно, без електричество, без течаща вода. Идеално за момчетата, могат да търчат като диваци. Във Финчли не е лесно да си дивак.
– Е, някои сигурно успяват.
* * *
– Как е „мъжът“? – попита Памела. – „Мъжът от Адмиралтейството.“
– Можеш да използваш името му. – Урсула изтръска трохите от полата си. – Кучетата не подслушват.