„Мъжът от Адмиралтейството“ вече не я посещаваше. Обявяването на войната бе предизвикало внезапен пристъп на вина у него. Заяви, че трябвало да прекратят връзката си. Явно изкушенията на плътта отстъпваха пред военните стремления, сякаш тя бе Клеопатра, която се готви да унищожи своя Антоний в името на любовта. Изглежда, в момента за него имаше достатъчно вълнения и без да поема излишни рискове с „любовница“. „Аз съм любовница, така ли?“, бе попитала Урсула. Не си се беше представяла с алена буква на гърдите, това би отивало на далеч по-разкрепостените от нея жени.
Нещата се били променили. Залитащият Крайтън накрая се беше люшнал в едната крайност.
– Много добре – бе казала тя спокойно. – Щом така искаш.
По това време вече бе започнала да подозира, че всъщност не съществува различен, по-интригуващ Крайтън, скрит под енигматичната обвивка. Оказал се бе не толкова непроницаем. Крайтън си беше Крайтън – Мойра, момичетата, Ютланд, не задължително в този ред.
И въпреки че сам беше сложил край на връзката им, той беше разстроен. А тя не беше ли?
– Много си спокойна – бе казал той.
Обяснила му бе, че тя, така или иначе, никога не е била влюбена в него.
– Предполагам, че все пак може да си останем приятели.
– Боя се, че не е възможно – бе отвърнал Крайтън, вече закопнял за онова, което бе загубил.
Въпреки това тя прекара целия следващ ден в подобаващ рев за загубата си. Нейното „харесване“ в крайна сметка не бе толкова незначително чувство, колкото го смяташе Памела. После избърса сълзите си, изми си косата и си легна с препечена филийка с „Боврил“ и бутилка „Шато О’Брион“, реколта 1929 година, което бе отмъкнала от избата на Изи, изоставена безпризорна на Мелбъри Роуд. Изи ѝ беше дала ключа за къщата. „Вземай каквото ти хареса“, бе я насърчила тя. Урсула точно това и правеше.
При все това беше жалко, помисли си, че вече не се виждаха с Крайтън. Войната улесняваше похожденията. Затъмнението беше идеален параван за тайни връзки, а бомбардировките можеха да дават на Крайтън предостатъчно оправдания, че не е в Уоргрейв с Мойра и момичетата.
Вместо това Урсула имаше изцяло официална връзка с колега от курса по немски език. След първия урок (Guten Tag. Mein Name ist Ralph. Ich bin dreißig Jahre alt48) двамата бяха отишли в кафене „Кардома“ на Саутхамптън Роуд, сега почти невидимо зад стената от чували с пясък. Оказа се, че той работи в същата сграда като нея, само че по картите с пораженията от бомбите.
Едва когато свърши часът – който се провеждаше в задушна стая на третия етаж в Блумсбъри, – Урсула бе забелязала, че Ралф накуцва. Бил ранен при Дюнкерк, каза той. Прострелян в крака, докато чакал да се качи на една от малките лодки, които сновели между брега и корабите. Един рибар от Фолкстоун го издърпал от водата и веднага след това загинал.
– Това е – каза той на Урсула, – сега няма нужда да го обсъждаме повече.
– Да, сигурно си прав. Било е ужасно, предполагам.
Разбира се, беше гледала новинарските прегледи. „Направихме най-доброто възможно с лошите карти, които ни се паднаха“, бе казал Крайтън. Урсула го бе срещнала в Уайтхол малко след евакуацията. Каза, че тя му липсва. (Пак се кандилка, беше си помислила тя.) Урсула умишлено се държа равнодушно, притиснала няколко белезникави папки към гърдите като ризница, обясни, че отива да занесе отчети за заседанието на кабинета. И той ѝ липсваше. Струваше ѝ се важно да не го покаже.
– Работиш в кабинета, така ли? – бе попитал изненадано той.
– Не, не, просто трябва да предам отчетите.
Реши, че разговорът е продължил достатъчно дълго. Гледаше я по начин, който я караше да иска да почувства ръцете му около себе си.
– Трябва да бягам – усмихна се тя, – във война сме все пак.
* * *
Ралф беше от Бексхил, ироничен, ляв, утопист. („А не са ли всички социалисти и утописти?“, бе отбелязала Памела.) Нямаше нищо общо с Крайтън, който сега ѝ се струваше прекалено властен.
– Спиш с комунист, а? – попита Морис, когато се засякоха „зад свещените стени“.
Имаше чувството, че я е търсил.
– Ако някой разбере, може да не погледне с добро око – додаде той.
– Не е член на комунистическата партия – отвърна тя.
– Е, поне няма да издава позициите на военните кораби, докато си говорите в леглото.