Казваше, че макар бомбардировките да са ужасни, от тях може да се роди нещо хубаво. Той гледаше с надежда към бъдещето (за разлика от Хю и Крайтън). „Копторите“ в Улуич, Силвъртън, Ламбет и Лаймхаус щели да бъдат разрушени при въздушните нападения. Това щяло да даде възможност след войната да се построят чисти, модерни домове с всички удобства, къщи от стъкло и стомана на мястото на бедняшките квартали от викторианската епоха. „Като Сан Джиминяно50 на бъдещето“.
Урсула не харесваше мечтаните от него модернистични кули. Нея ако питаха, щеше да построи градове-градини с удобни малки къщи с дворчета. „Заклет консерватор“, бе я заклеймил с обич той.
Ралф обичаше и стария Лондон („Че кой архитект не го обича?“), катедралите на Рен, великолепните къщи и елегантните обществени сгради, „темелите на Лондон“. Една или две нощи седмично той дежуреше в „Сейнт Пол“ заедно с други, готови „при необходимост“ да се покатерят на покрива, за да опазят великата катедрала от запалителните бомби. Според него катедралата лесно можела да бъде унищожена от пожар заради старите дървени греди, оловните рамки, безкрайните стълбища и тъмни забравени кътчета. Отзовал се бе на обява на Кралския институт на британските архитекти, в която членовете на дружеството се призоваваха да се нагърбят доброволно със задачата на огнеборците, тъй като „разчитали планове и така нататък“. „Може да се наложи да сме доста чевръсти“, отбеляза той и Урсула се зачуди как би се справил с накуцването. Представяше си го обграден от пламъци на някое стълбище или в тъмните забравени кътчета. Иначе явно дежурствата му минаваха приятно, с колегите си играел шах и надълго и нашироко обсъждали философски и религиозни въпроси. Съвсем като за него.
Само преди няколко седмици бяха гледали заедно, застинали от ужас, как пламъците поглъщат Холанд Хаус. Бяха отишли на Мелбъри Роуд да претърсят избата. „Защо не се пренесеш тук?“ – бе предложила Изи между другото, преди да замине за Америка. – Може да се грижиш за къщата. Ще си в безопасност. Германците едва ли ще бомбардират Холанд Парк“. Урсула си бе помислила, че Изи надценява точността на германските бомбардировачи. Освен това, ако беше толкова безопасно, защо самата Изи подвиваше опашка и бягаше? Беше отклонила поканата. Къщата бе твърде голяма и празна. Все пак взе ключа и от време на време ходеше да провери дали няма да намери нещо полезно. Все още имаше консерви храна в шкафовете, които Урсула пазеше за черни дни и разбира се, пълната с вино изба.
Преглеждаха лавиците с вина с помощта на фенерчета – токът беше спрян още щом Изи замина, Урсула тъкмо бе издърпала една бутилка „Петрюс“ и попита Ралф: „Мислиш ли, че ще върви с картофи и месо от консерва?“, когато усетиха ужасяваща експлозия. Решиха, че бомбата е паднала върху тях и се хвърлиха на каменния под с ръце върху главите. Така я бе посъветвал Хю при неотдавнашното ѝ посещение във Фокс Корнър: „Винаги пази главата“. Той беше ходил на война. Урсула понякога го забравяше. Бутилките вино се разтресоха и задрънчаха, сега тя направо изтръпваше от мисълта какво щеше да стане, ако всички тези „Шато Латур“ и „Шато д’Икем“ бяха изпопадали върху тях като дъжд от стъклени шрапнели.
Изтичаха навън и видяха как Холанд Хаус се превръща в огромна клада, пламъците поглъщаха лакомо всичко. Моля те, Господи, помисли си Урсула, нека не умирам в пожар. Нека бъде бързо.
* * *
Страшно много харесваше Ралф. Не беше преследвана от мисълта за любов, както повечето жени. С Крайтън непрекъснато се изкушаваше от идеята за любовта, но с Ралф нещата бяха по-ясни. Не беше любов, а по-скоро чувството, което изпитваш към любимо куче (и не, никога не би му го казала. Някои хора, много хора не разбират колко привързан може да бъде човек към кучето си).
Ралф запали отново цигара и Урсула се обади:
– Харолд твърди, че пушенето е вредно. Казва, че в операционната е виждал дробове, които приличат на нечистени комини.
– Разбира се, че е вредно – отвърна Ралф и запали една и за нея. – Вредно е и да те бомбардират и обстрелват германците.
– Понякога не се ли питаш какво щеше да стане, ако нещо малко се бе променило в миналото? Ако Хитлер беше умрял още при раждането си, ако някой го беше отвлякъл като бебе и го беше отгледал в... не знам, например в семейство на квакери... Днес сигурно щеше да е друго.
– Ти представяш ли си квакери да отвлекат бебе? – попита Ралф.
– Ами, ако знаеха какво ще стане, можеше и да го сторят.
– Само че никой не знае какво ще стане. Освен това е възможно накрая пак да излезе същият, въпреки че е отгледан от квакери. По-добре ще е, ако някой направо го убие. Ти би ли го направила? Би ли убила едно бебе? С оръжие? А ако нямаш оръжие, с голи ръце? Хладнокръвно!