„Евакуираните“, както всички ги наричаха, сякаш нищо повече не можеше да се каже за тях, бяха измити и сресани от Бриджит и Силви и имаха що-годе приличен вид, ала отдолу си личеше палавата им природа. („Малки демони“, бе потреперила Изи.) На Урсула ѝ допадаха, напомняха ѝ за Милъровите деца, когато бяха малки. Ако бяха кучета, щяха непрекъснато да размахват опашки.
Сега Силви имаше и истински кутрета, два буйни черни лабрадора, които бяха и братя. Имената им бяха Хектор и Хамиш, но бяха колективно и неразличимо известни като „кучетата“. Заради кучетата и евакуираните Фокс Корнър изглеждаше някак занемарен. Силви като че ли бе приела с примирение тази война за разлика от предишната. При Хю не беше така. Бяха го „накарали“ да се заеме с обучението на доброволците и до последно тази сутрин след неделната служба бе давал инструкции на „дамите“ от местната църква как да използват ръчната помпа за гасене.
– Това уместно ли е на шабат? – попита Едуина. – Сигурна съм, че Господ е на наша страна, но... – Тя не се доизказа, явно не беше сигурна коя е правилната позиция, въпреки че бе „благочестива християнка“, което според Памела означаваше, че шамаросва децата си и ги кара да ядат остатъците от вечеря за закуска.
– Разбира се, че е уместно – обади се Морис. – В ролята ми на организатор на гражданската отбрана...
– Аз не мисля, че съм неизползвана, както ти мило се изрази – прекъсна го раздразнена Урсула.
Изведнъж закопня за окиченото с медали и еполети присъствие на Крайтън. Колко ужасена би била Едуина, ако научеше за Егъртън Гардънс. („А как е нашият адмирал?“, прошепна по-късно в градината съзаклятнически Изи, защото тя, естествено, знаеше. Изи знаеше всичко, а ако не го знаеше, можеше да го изкопчи без проблем. И тя като Урсула ставаше за шпионин. „Не е адмирал – отвърна Урсула. – Добре е, благодаря.“)
– И сама добре се справяш – каза Теди. – „Пленена от свойта красота“55 и така нататък.
Теди вярваше в поезията, сякаш един сонет от Шекспир бе достатъчен да смекчи всеки сблъсък. Урсула си помисли, че всъщност в този сонет става дума за това да бъдеш егоист, но реши да не го споменава, защото Теди искаше да ѝ помогне. За разлика от всички останали, които се бяха вкопчили в нейното семейно положение.
– За бога, само на трийсет е – намеси се отново Изи. (Не може ли всички просто да млъкнете, помисли си Урсула.) – В крайна сметка, аз минавах четирийсет, като се омъжих.
– И къде ти е съпругът? – Силви огледа разтегнатата и от двете страни, за да ги побере, маса. Правеше се на объркана (не ѝ отиваше). – Май не го виждам.
Изи бе избрала случая да се появи („Както обикновено, непоканена“, бе отбелязала Силви) и да поздрави Хю за шейсетия юбилей. („Постижение!“). Другите сестри на Хю бяха сметнали пътуването до Фокс Корнър за твърде голямо предизвикателство.
– Лисици – каза Изи. Тя беше най-малкото дете в семейството, но не беше любимката. – Хю винаги е бил толкова добър с тях.
– Той с всички е добър – отвърна Урсула изненадана, дори разтревожена, от сълзите, които потекоха по бузите ѝ при мисълта за добрината на баща си.
– О, недей. – Изи ѝ подаде купчина дантели, която явно минаваше за кърпичка. – И аз ще заплача.
Не изглеждаше много вероятно, поне досега не беше се случвало.
Изи бе избрала повода да обяви предстоящото си заминаване за Калифорния. Съпругът ѝ, прочутият драматург, бе получил предложение да пише сценарии за Холивуд.
– Всички европейци отиват там.
– А, сега си европейка, така ли? – каза Хю.
– А не сме ли всички ние?
* * *
Събрало се беше цялото семейство с изключение на Памела, за която пътуването наистина бе твърде голямо предизвикателство. Джими бе успял да изкопчи два дни отпуск, а Теди бе довел и Нанси. При пристигането им тя бе прегърнала мило Хю с думите „Честит рожден ден, господин Тод“, след което му бе подала красиво увит в стари тапети от дома на семейство Шоукрос пакет. „Настоятелят“.
– Първо издание е – обясни Нанси. – Тед ми каза, че харесвате Тролъп.
(Факт, очевидно неизвестен на останалите членове на семейството.)
– Добрият стар Тед – целуна я по бузата Хю, а после се обърна към Теди: – Какво съкровище си имаш. Кога ще ѝ предложиш?
– О – изчерви се Нанси, – има време за това.
– Дано да е така – обади се мрачно Силви.
Теди вече бе завършил школата („Има криле! – каза Нанси. – Като ангел!“) и очакваше да бъде изпратен в Канада, където да се обучава за пилот. След това щеше да се върне и да постъпи в тренировъчното подразделение. Много по-вероятно било да го убият там, бе обяснил той, отколкото по време на истинско въздушно нападение. Така беше. Урсула имаше една позната в Министерството на военновъздушните сили. (Имаше познати навсякъде.) Ядяха си сандвичите заедно в парка „Сейнт Джеймс“ и обменяха мрачни статистики въпреки желязната хватка на Закона за държавната тайна.