Земя на ново начало59
Август 1933 година
– Er kommt! Er kommt! – извика едно момиче.
– Идва ли вече? Най-сетне – каза Урсула и погледна Клара.
– Явно да. Слава богу. Преди да сме умрели от глад и скука.
Двете бяха еднакво озадачени и развеселени от странното преклонение на по-малките момичета. Вече почти цял следобед чакаха край пътя, без храна и напитки, ако не се брои кофата мляко, която две от тях бяха донесли от близката ферма. Бяха чули, че днес фюрерът ще дойде в планинската си резиденция и вече часове наред го чакаха търпеливо. Някои от момичетата бяха подремнали на тревата, но определено нямаха намерение да се откажат, без да са зърнали фюрера.
Някъде напред по стръмния извит път, който водеше към Берхтесгаден се чуха викове и всички скочиха на крака. Голяма черна кола профуча покрай тях и няколко момичета изпищяха развълнувано, само че „той“ не беше в нея. После се показа втора, великолепен открит черен мерцедес с пърхащо флагче със свастика на капака. Движеше се по-бавно и в него наистина се намираше канцлерът на германския райх.
Фюрерът ги поздрави със смешно повдигане на ръка, отстрани изглеждаше все едно надава ухо, за да чуе по-добре виковете им. „О!“, възкликна застаналата до Урсула Хилде, като вложи в тази една-единствена сричка религиозен екстаз. Всичко приключи за секунди. Хане беше застинала в поза на смирена светица.
– Мисията на живота ми е изпълнена – засмя се тя.
– На снимките изглежда доста по-добре – измърмори Клара.
Момичетата бяха в приповдигнат дух цял ден и по заповед на ръководителката на групата – Gruppenführerin – (Аделхайд, руса амазонка, невероятно оправна осемнайсетгодишна девойка), сега бързо се подредиха в редици и поеха по дългия път към младежкия пансион с песен на уста. („През цялото време пеят – бе писала на Мили Урсула. – Всичко е малко прекалено lustig60 за моя вкус. Все едно съм с хоровия състав на твърде жизнерадостна опера.“)
Репертоарът им бе разнообразен – народни песни, стари шлагери, възторжени, буйни патриотични химни за знамена, потопени в кръв, както и задължителният репертоар, изпълняван около лагерния огън. Особено много обичаха Schunkeln61. Когато принудиха Урсула да изпее нещо, тя се спря на „За старата любов“, която беше идеална за поклащане.
Хилде и Хане бяха по-малките сестри на Клара, които членуваха в Съюза на немските девойки, женския еквивалент на Хитлерюгенд („Наричаме ги Ха Йот“, бе обяснила Хилде, след което двете с Хане избухнаха в кикот при мисълта за хубавите момчета с униформа.)
Преди пристигането си в дома на семейство Бренер Урсула не беше чувала нито за Хитлерюгенд, нито за Съюза на немските девойки, но за двете седмици, откакто пребиваваше при тях, Хилде и Хане само за това говореха. „Здравословно хоби – смяташе майка им фрау Бренер. – Насърчава мира и разбирателството между младите хора. Без повече войни. Освен това ги държи настрана от момчетата.“ Клара, и тя като Урсула наскоро завършила – следвала бе в академията, – бе напълно безразлична към заниманията на сестрите си, но беше предложила да ги придружи на техния Bergwanderung, лятното лагеруване с преход от един пансион до друг в баварските планини.
– Нали и ти ще дойдеш? – каза тя на Урсула. – Сигурна съм, че ще е забавно, а и така ще пообиколиш малко. Плюс това, ако не дойдеш, ще останеш сама в града с мама и татко.
„Мисля, че е нещо като скаутската организация“, писа Урсула на Памела. „Не е точно така“, отговори Памела.
* * *
Урсула нямаше намерение да се задържи в Мюнхен. Германия бе просто кратка спирка в живота ѝ, част от приключенската ѝ година в Европа. „Това ще е моята голяма обиколка – обясни на Мили тя, – макар че май е малко второ качество, не чак толкова голяма обиколка.“ Планът бе да отиде до Болоня вместо в Рим или Флоренция, в Мюнхен, а не в Берлин, и в Нанси вместо в Париж (последният избор силно развесели Нанси Шоукрос) – все градове, в които нейните преподаватели от университета познаваха подходящи семейства, в които да отседне. Прехраната си щеше да изкарва с преподаване, макар че баща ѝ се бе погрижил да получава скромна, но редовна сума. За Хю бе облекчение, че тя ще е „в провинцията“, където „хората като цяло са по-възпитани“. („Има предвид по-смотани“, обясни на Мили тя.) Хю изрично бе забранил да се ходи в Париж, тъй като го мразеше, но не беше доволен и от избора на Нанси, който също бил „твърде френски“. („Да, понеже се намира във Франция“, бе отбелязала Урсула.) Той бил видял достатъчно от Континентална Европа по време на войната, тъй че не разбирал за какво била цялата дандания.