Вторушин се радваше, че началството споделя неговата гледна точка и не издирва маниака. Дразнеше се обаче, че старшият оперативен работник майор Федулов не споделя мнението му и току свързва някой мярнал се пред очите му психопат с двете неразкрити убийства. Това ужасно го вбесяваше.
А сега и някаква столична мадама се кани да им се натресе. Димка, разбира се, веднага ще се втурне да я обработва и привлича на своя страна и щеше да успее — женорята си примират за него, макар че не е красавец, но явно в него има нещо привлекателно, и то в изобилие. Виж, по Иля жените не си падат, те изобщо не го забелязват и той е принуден да полага титанични усилия, та поне да му обърнат внимание, да не говорим пък да го вземат на сериозно. А на него просто му се налага да го вземат на сериозно. Него и версията му. Непременно. Трябваше да се постарае.
След снощния гуляй главата на Федулов се цепеше и бучеше, много му се спеше и никак не му се работеше, но въпреки това той стана в ранни зори, облече дебелия пуловер върху вълнената фланела с дълги ръкави и излезе, за да разчисти обилно навалелия сняг на пътеката от къщата към портата и до навеса, под който стоеше колата му. Беше готов да върши всичко, свързано с къщата и двора, по цели дни и във всякакво състояние — било то при махмурлук или с висока температура.
Тази къща беше върхът на мечтите на Дима — дървена, напомняща чайна, малиновочервена, украсена с яйченожълта резба, с яркосин покрив с полимерни керемиди, а на куличката се кипреше петле, също яйченожълто. Федулов сам бе избирал боята: когато купи къщата, тя беше просто дървена, в естествен топъл бежов цвят, но Дмитрий искаше именно тъмночервена къща, искаше и резба, и то непременно яркожълта. И петле на покрива. Резбата поръча в съседното село на местен майстор, който не му взе скъпо за работата — само няколко бутилки водка. Сега къщата изглеждаше на Федулов съвършена, той я обожаваше и се стараеше колкото може по-често да кани гости, сякаш за да компенсира дългите години живот на тясно, когато не само нямаше къде да покани някого, но се чудеше къде да приюти и себе си.