— Митя, върви да си вземеш душ, целият си потен — нареди Зоя Михайловна. — Докато се върнеш, закуската ще е готова.
— Ама… — подзе той, но майка му го прекъсна:
— Все някак сама ще нахраня твоите скъпоценни псета, не се тревожи. Вдигай и момичетата, време е вече, че ще закъснеят за училище.
Дмитрий послушно влезе първо в стаята при дъщерите си, потърка нос в техните топли, лъхащи на детство вратлета, накара ги да станат, после дълго и с удоволствие се плиска под горещия душ, като го сменяше със студен, и се бръсна. Когато се върна в просторната кухня, момичетата вече бяха на масата и с апетит лапаха бухти от извара със сладко и сутляш.
— Татко, купи ми нов мобилен телефон — помоли десетгодишната Ксюша.
— Ти вече си имаш — учуди се Федулов. — Дадох ти моя, хубав е, с всички екстри, точно за първи септември. Нима се е счупил?
— Хайде де — презрително сбърчи носле момичето, — твоят е такава вехтория. Искам розов, с камъчета, като на Натка Кузовлева. Толкова е хубав, модерен! И чантичка към него, такава една красивичка, със сърчица, с каишка, та да се носи на врата. Хайде купи миии, моля ти сеееееее!
— Ще преживееш и без него — строго отговори Федулов, отмести празната чаша и стана от масата. — Малка си още да ставаш модерна.
Ксюша се нацупи, устните й затрепериха, но това не уплаши Дмитрий и не го трогна. Той умееше да цени парите и добре знаеше с какъв труд се печелят. За нищо на света не би похарчил излишно и копейка, намираше за по-добре да се лиши от нещо нужно, отколкото да купи нещо, без което може да мине.
Майка му излезе след него и мълчаливо загледа как синът й се облича.
— Митя, защо пък да не й купиш телефон — заговори тя, когато Федулов вече натисна дръжката на вратата. — Какво сега, свиди ли ти се?
— Ако беше за нещо полезно, нямаше да пожаля никакви пари, но така, за глезотии, няма да ги пилея — отсече той.
— Господи — въздъхна Зоя Михайловна, — на кого се метна такъв скъперник, а? Че дете е, за нея новият телефон е такава радост! Тя иска да е като другите, страда, ако не е така. Нали знаеш какви са децата сега: ако нямаш най-новото и най-модерното, не дружат с теб. С твоето скъперничество тя ще си изгуби всичките приятелки. Какво ти струва да зарадваш детето? Баща ли си или какво?
— Аз съм ченге и живея от заплатата си, а тя не е разтеглива. Няма защо да глезя хлапачката, нека знае своето място в този живот, от малка да свиква, че парите не падат от небето, а трябва да се печелят.
— Да бе, да — сухо сви устни майка му, — отказваш да й купиш телефон, ама за водка парите не жалиш. Колко изпи снощи с приятелите си? Ами миналата неделя? Ами поминалата? Всеки почивен ден тичаш в банята, а там си имате обща каса, безплатно никой не ти налива. За тези безобразия, значи, парите не ти се свидят…
— Майко, не ми пили на главата, работата ми е тежка — махна с ръка Федулов. — Нуждая се от отпускане по някакъв начин, инак ще започна да се нахвърлям на хората.
Той излезе от къщата, качи се в колата и тръгна за работа. Настроението му, което толкова се бе разведрило, след като от чистия мразовит въздух започнаха да минават симптомите на тежкия махмурлук, главата престана да го боли и взе да се прояснява, отново се развали. Че и тая жена от Москва, за която вчера ги предупреди началникът… Каква напаст, а! От друга страна, пак добре, че не е от министерството, няма пълномощия да проверява работата им, а ако си отвори устата и се опита да лае, той, майор Федулов, бързо ще й я запуши, и то така, че тя няма да посмее не само да се изказва, но и изобщо да гъкне. Работата е ясна — Бегорски е въшлив с пари, а клубът вече издиша, старците бягат от него като дявол от тамян, дори персоналът започна да напуска, толкова ги наплаши маниакът от Томилин. Дори самият Федулов напоследък започна повече да пие заради този маниак, стана неспокоен — нали и неговата майка ходи в имението да се подстригва при любовницата на Бегорски… или каквато там му се пада. Естествено, Зоя Михайловна няма време за разните глупости с компютрите и самодейните театрални постановки, пък и не й са интересни, покрай къщата и тримата внуци си има грижи колкото щеш, но пък е свикнала да се грижи за външния си вид, дори вкъщи ходи гримирана, затова се подстригва при Тамара — казва, че в Томилин нямало по-добра фризьорка от нея. Може и така да е, само че Дима Федулов би предпочел дори майка му да не изглежда толкова привлекателна, но да не ходи в това проклето имение. Та тя е на шейсет и девет, а маниакът убива пенсионерки, свързани с имението, именно на тази възраст. Добре си е Вторушин, неговата баба живее в Костровск и не посещава клуб „Златна възраст“, той може да си позволи да плюе на маниака, да прави умна физиономия, да гледа началството в устата и да твърди, че няма никакъв маниак. Нали няма за кого да се тревожи… А Дмитрий място не си намира, безпокои се за майка си. Може пък тая от Москва да подскаже нещо умно, да погледне ситуацията със свежо око — и да забележи някаква дреболия, която те с Вторушин и със следователя да са пропуснали. Добре ще е… Да хванат най-сетне тая гнида, тоя психар — камък ще му падне от плещите.