От кабинета на началника на Томилинския градски отдел на вътрешните работи Настя Каменская излезе напълно успокоена. Снощи, вече в леглото, тя се опитваше да си представи как ще мине тази среща, какво ще каже началникът, какво ще отговори тя… и както и да го мислеше, излизаше, че колкото и груби по същество и хладно-учтиви по форма думи да изрече той, пак нищо страшно няма да се случи, небето няма да се разцепи, подът няма да се продъни, а самата Настя при всички, дори най-неприятните варианти ще остане жива и здрава. Разговорът с началника на отдела мина точно както си го бе представяла — тя не чу нищо ново и излизащо извън рамките на здравия смисъл. В общи линии се свеждаше до това, че началникът не е във възторг от цялото начинание, но тъй като е много задължен на Родислав Евгеневич Романов, е готов да му съдейства и да даде заповед на разследващите да запознаят Каменская с материалите, с които разполагат оперативните работници. Материалите по случая, намиращи се при следователя, естествено, няма да й покажат, но устно ще й разкажат всичко, което смятат за възможно. И изобщо в Томилин имат добри криминалисти и щом са се занимавали с едното убийство почти година, а с второто — почти половин година, и така и не са ги разкрили, няма никакви основания да се смята, че щом пристигне московската госпожа — всичко ще се нареди отведнъж. Началникът някак много навреме не си спомни, че „московската госпожа“ има зад гърба си званието полковник от милицията и двайсет и седем и половина години безупречна служба. С една дума, всичко това било някаква идиотщина, но щом самият Романов е помолил — добре де, тъй да бъде. Настя бе очаквала да чуе именно това, така че се зарадва и мислено се похвали. Най-важното беше, че целта е постигната.
Веднага в кабинета на началника бе извикан неговият заместник, на когото възложиха да представи Каменская на началника на оперативно-следствения отдел и да му даде съответните указания. Настя плавно бе прехвърлена в кабинета на заместника, където вече бе извикан началникът на отдела, и тя още веднъж изслуша гневната тирада какви добри оперативни работници имали и как нямали никакви основания да смятат, че тя ще съумее да направи онова, което не са съумели да направят те. След това най-сетне по един дълъг коридор я заведоха в малко кабинетче и я запознаха с капитан Вторушин и майор Федулов.
Федулов й хареса веднага — беше широкоплещест, набит, изглеждаше много як и силен, с прекрасна мускулатура и красив торс, изопнал тънкото вълнено поло. Дори бръснатата глава не го правеше да прилича на банален бандит, напротив, придаваше му мъжественост и бруталност, а очите му, наистина не големи, да не кажем малки, никак не разваляха грубо изсеченото му лице. За сметка на това усмивката на Федулов се оказа рядко приятна и изобщо той не изразяваше ни най-малко недоверие към Настя, не демонстрираше съмнения в нейните способности, напротив, не криеше надеждата си, че още една глава може да е от голяма полза, а още едно око, дай боже, може да забележи нещо интересно и важно. Освен това той предразположи Настя и с това, което каза веднага:
— Към този случай аз изпитвам личен интерес, дори двоен. Първо, добре познавах убитата Павлова, имал съм щастието на няколко пъти да работя с Аида Борисовна и съм научил много от нея, за което съм й безкрайно благодарен. Второ, имам майка на шейсет и девет години, която периодично посещава имението. Не мога да спя спокойно, докато знам, че по улиците на нашия град се разхожда опасен луд убиец. Така че можете да разчитате на мен в издирването на маниака, ако ви трябва нещо, ще го направя — да събера информация, да пътувам докъдето ви трябва, да проуча едно друго. Вярно, делото е преустановено, но аз винаги мога да се разбера със следователя, така че каквото и питане да имате, какъвто и документ от съда или от другаде да ви трябва — ще го имате.
Виж, другият оперативен работник — Иля Вторушин, кой знае защо, предизвика у Настя неприязън. Дебел, с червено лице, големи изпъкнали очи, бледосини и някак воднисти, той й напомняше жаба, а обстоятелството, че беше облечен не с дънки и поло като Федулов, а с костюм и риза, вратовръзка и копчета на ръкавелите, само усилваше впечатлението — Вторушин сякаш се опитваше да замаскира своята грозота с демонстративно официалното си облекло, вместо да се примири със своята непривлекателна външност и да престане да я крие. Вярно, Настя не можа да не забележи хубавата гъста коса и ръцете с красива форма, дълги пръсти и чисти подрязани нокти, но това само потвърди впечатлението й: жаба с красиви ръце си е същата грозота, същата дисхармония — като какофония, изпълнявана на цигулка „Страдивариус“.