Флоринда Донер
Живот в сънуването
ЗА ВСИЧКИ ОНЕЗИ, КОИТО СЪНУВАТ МАГЬОСНИЧЕСКИ СЪНИЩА,
И ЗА НЕКОЛЦИНАТА, КОИТО ГИ СЪНУВАХА С МЕН.
ПЪРВИЯТ МИ КОНТАКТ със света на магьосниците не беше нещо, което съм планирала или търсила. Беше по-скоро случайно събитие. През юли 1970 година се запознах с една група хора в Северно Мексико, които в последствие се оказаха строги последователи на магьосническа традиция, принадлежала на индианците от предколумбово Мексико.
Тази първа среща имаше дълготрайно, разтърсващо въздействие върху мен. Тя ме въведе в един друг свят, който съществува паралелно с нашия и с който съм обвързана вече двайсет години. Настоящата книга е разказ за това как навлязох в него и как бях насърчавана и напътствана от магьосниците, които бяха отговорни за моето присъствие там.
Сред тях най-много се отличаваше една жена на име Флоринда Матус. Тя беше моят наставник и водач. От нея получих и името си, Флоринда, като дар на любов и сила.
Наричам ги магьосници не по мой избор. Brujo и bruja, което означава магьосник и магьосница, са испанските термини, които те самите използват, за да назоват мъж или жена практиканти. Винаги ми е бил неприятен отрицателният нюанс в тези думи. Но магьосниците сами ме освободиха от притесненията ми веднъж завинаги, като ми обясниха, че под „магьосничество“ се разбира нещо доста абстрактно, а именно — способността, която някои хора развиват, да разширяват границите на нормалното възприятие. Поради тази абстрактна характеристика на магьосничеството, всякакви термини, използвани, за да се назоват неговите практиканти, автоматично губят своите положителни или отрицателни нюанси.
Разширяване границите на нормалното възприятие е една идея, която се базира на магьосническото схващане, че нашият избор в живота е ограничен, тъй като е определен от социалния ред. Магьосниците вярват, че социалният ред установява алтернативите, а ние вършим останалото: приемайки само тези алтернативи, ние поставяме граници на иначе почти безграничните си възможности.
Това ограничение, както твърдят те, за щастие важи само за нашата социална страна, но не и за другата ни страна — една практически недостъпна част, която не е в обсега на обикновеното съзнание. Затова основните усилия на магьосниците са насочени към разкриване на тази друга страна. И те го правят като разчупват крехкия, но въпреки това устойчив щит от общоприети човешки схващания за това какви сме ние и какви сме способни да бъдем.
Магьосниците признават, че и в света на ежедневните дела има хора, които се впускат в непознатото в търсене на алтернативни виждания за реалността. Според тях, идеалното последствие от подобни начинания би трябвало да бъде способността да извлечем от нашите открития необходимата енергия, за да се променим и да се дистанцираме от нашето определение за реалността. За жалост обаче, твърдят те, подобни търсения са изцяло умствени дерзания. А промяната не настъпва само с нови мисли или нови идеи.
Едно от нещата, които научих в света на магьосниците, беше, че без да се отдръпват от света и без да пострадат в процеса, магьосниците действително изпълняват тази удивителна задача да разчупят социалната договореност, която определя реалността.
1
СЛЕД КАТО ПРИСЪСТВАХ НА кръщенето на приятелско дете в Ногалес, щата Аризона, аз импулсивно реших да пресека границата и да отида в Мексико. Докато си тръгвах, една от гостенките на приятелката ми — някаква жена на име Делия Флорес — ме помоли да я откарам до Хермозийо.
Тя беше към четирийсет и пет годишна, мургава, средна на ръст и добре сложена.
От тялото й лъхаше сила, а черната й, права коса бе сплетена в дебела плитка. Тъмните й, искрящи очи подчертаваха проницателно и все пак малко момичешко, кръгло лице.
Сигурна, че е мексиканка, родена в Аризона, аз я политах дали й трябва туристическа карта, за да влезе в Мексико.
— За какво ми е туристическа карта, за да вляза в собствената си страна? — троснато ми отвърна тя, ококорвайки очи в пресилена изненада.
— От държанието и начина ви на говорене заключих, че сте от Аризона — казах аз.
— Родителите ми бяха индианци от Оаксака — обясни тя. — Но аз съм Iadina.
— Какво означава Iadina?
— Това са хитри индианци, които израстват в града — хвърли тя светлина по въпроса.
Имаше някакво странно, необяснимо за мен, вълнение в гласа й, когато добави:
— Те подражават на белия човек и се научават да го правят така добре, че могат да заблудят всекиго за каквото и да е.
— Това съвсем не е повод за гордост — отсъдих аз. — И положително не ви прави чест, госпожо Флорес.