— Чудехме се защо — рече Флоринда, отговаряйки на мислите ми. — Ние ти приготвихме такава вкусна яхния.
— Кога дойде? — попитах аз. — Виках ви наум дни наред. Като затвори очи, Флоринда затананика със затворена уста, като че ли звукът щеше да й помогне да си спомни.
— Тук сме от няколко дни, мисля — рече накрая тя.
— Мислиш ли? — бях абсолютно сащисана и избухли-востта ми вземаше връх. — Защо не ми казахте, че сте тук?
Не бях толкова обидена, колкото озадачена, че не съм забелязала присъствието им.
— Как е възможно да съм била толкова ненаблюдателна? — прошепнах аз по-скоро на себе си, отколкото на нея.
Флоринда ме изгледа с любопитство в очите. Изглеждаше изненадана от моето объркване.
— Ако ти бяхме казали, че сме тук, нямаше да можеш да се концентрираш върху работата си — отбеляза тя мъдро. — Както много добре знаеш, вместо да си пишеш курсовата работа, ти щеше да си ангажираш времето и силите с нашето присъствие или отсъствие. Щеше да похабиш цялата си енергия в опити да разбереш какво правим, не ели така?
Гласът й беше нисък и дрезгав, а някаква странна, възбудена светлина караше очите й да блестят повече от обикновено.
— Нарочно те оставихме да работиш без да се разсейваш — увери ме тя.
После ми обясни, че пазачът ми бил помогнал едва след като бил останал доволен от това, което съм била направила. Чрез сънуване, твърдеше тя, той открил вътрешния ред в бележките ми.
— Аз също видях вътрешния ред в бележките си — казах аз самодоволно. — И също го видях на сън.
— Разбира се, че си го видяла — съгласи се с готовност Флоринда. — Ние те придърпахме в състояние на сънуване, за да можеш да работиш върху курсовия си проект.
— Придърпали сте ме в състояние на сънуване ли? — повторих аз.
Имаше нещо потресаващо нормално в изявлението й. Но и нещо обезпокоително. Имах странното усещане, че най-после ми остава съвсем малко да разбера какво всъщност е будното сънуване, но някакси не можех съвсем да го схвана.
В опит да си изясня нещата, аз разказах на Флоринда всичко, което се беше случило от момента, когато видях пазача и кучето на двора.
Разказът ми не беше много свързан, тъй като сама не знаех кога съм била будна и кога съм сънувала. За мое най-голямо изумление, можах да си спомня точната структура на курсовата си работа, както я бях видяла, насложена върху първоначалния ми ръкопис.
— Бях прекалено съсредоточена, за да съм сънувала — изтъкнах аз.
— Именно това е будното сънуване — прекъсна ме Флоринда. — Затова го помниш така добре.
Каза го с тон на нетърпелив учител, който обяснява прост, но основен факт на изоставащ ученик.
— Вече ти казах, че будното сънуване няма нищо общо с това да заспиш и да сънуваш — рече тя.
— Записах си някои неща — изтъкнах аз, като че ли това би могло да омаловажи думите й.
Тя кимна и аз я попитах дали ще намеря видяното от мен в състояние на будно сънуване записано със собствения ми почерк в бележника ми.
— Ще го намериш — увери ме тя. — Но преди това ще трябва да хапнеш нещо.
Тя стана и като ми подаде ръка ми помогна да се изправя. После, за да ми придаде някакъв приличен външен вид, тя втъкна ризата в дънките ми и отупа сламките от пуловера ми. Отдалечи се на една ръка разстояние от мен и ме огледа критично. Недоволна от резултата, тя започна да се занимава с косата ми, обръщайки буйните кичури насам-натам.
— Изглеждаш доста страшна с тази коса, щръкнала на всички страни — рече тя.
— Свикнала съм да си вземам горещ душ като се събудя — отвърнах аз и я последвах по коридора.
Като видях, че се отправя към кухнята, аз й казах, че първо имам нужда да отида до тоалетната.
— Ще дойда с теб — рече тя.
При вида на недоволното ми лице, тя добави, че искала само да се увери, че няма да ми се завие свят и да падна в дупката.
Беше ми приятно всъщност да се опирам на ръката й, докато вървяхме към двора. Когато излязохме навън, едва не паднах; не толкова от слабост, колкото от шока, че беше почти надвечер.
— Какво има? — попита Флоринда. — Да не ти е лошо? Посочих небето. Слаба белезникава ивица беше единственият остатък от слънчевата светлина.
— Не е възможно да съм изгубила цял ден — промълвих аз.
Гласът ми заглъхна още преди да съм завършила изречението. Опитвах се да асимилирам идеята, че действително са минали цяла нощ и целият следващ ден, но умът ми отказваше да го приеме. Неспособността да отмервам времето по обичайния начин ме изваждаше от равновесие.
— Магьосниците прекъсват потока на времето — отвърна Флоринда на мислите ми. — Времето, както ние го измерваме, не съществува, когато човек сънува, както сънуват магьосниците. Магьосниците разтягат или свиват времето по желание. За тях времето не е въпрос на минути, часове или дни, а нещо съвсем различно.