Есперанса обясни, че концептуализирането на разума е дело изцяло на мъжете, което им е позволило да омаловажат дарбите и постиженията на жените. А още по-лошо, то им позволило да изключат женските черти от формулировката на идеалите на разума.
— И, разбира се, до този момент вече, жените вярват в това, което им е определено — подчерта тя. — Жените са научени да вярват, че само мъжете могат да разсъждават трезво и свързано. Все още мъжете носят със себе си товар от незаслужени привилегии, който автоматично ги прави по-висши, независимо от тяхната подготовка или способности.
— Как са изгубили жените своята пряка връзка с познанието? — попитах аз.
— Не са я изгубили — поправи ме Есперанса. — Жените все още имат пряка връзка с духа. Само са забравили как да я използват, или по-точно — са копирали мъжкото състояние, при което тя въобще липсва. В продължение на хилядолетия мъжете са полагали неимоверни усилия жените да я забравят. Вземи Светата Инквизиция например.
Това е било едно систематично прочистване с цел да се изкорени убеждението, че жените имат пряка връзка с духа. Всяка организирана религия не е нищо друго освен една успешна машинация да се поставят жените на по-ниско стъпало. Религиите се позовават на божествен закон, според който жените са по-нисшестоящи.
Гледах я изумена и се чудех как е възможно да е толкова ерудирана.
— От присъщата на мъжете необходимост да властват над останалите и от липсата на интерес у жените да изразят или формулират това, което знаят и начина, по който са го узнали, се е получил най-престъпният съюз — продължи Есперанса. — Благодарение на него от самото си раждане жените биват принуждавани да вярват, че реализацията в живота се изразява в това да имат дом, семейство, деца и да се самоотрекат. Жените биват изключвани от доминиращите форми на абстрактната мисъл и биват обучавани в подчинение. Те така добре са тренирани да вярват, че мъжете трябва да мислят вместо тях, че накрая са се отказали да мислят.
— Жените са напълно способни да мислят — прекъснах я аз.
— Жените са способни да формулират това, което са научили — поправи ме Есперанса. — А то е определено от мъжете. Мъжете определят самата същност на познанието, а от нея са изключили това, което има връзка с женското начало. Или пък, ако е включено, то винаги е в негативна светлина. И жените са приели това.
— Изостанала си десетилетия от съвременността — намесих се аз. — Днес жените могат да вършат всичко, което пожелаят. Те имат достъп до всички центрове на познание и до почти всички професии, упражнявани от мъже.
— Но това е безсмислено, докато нямат опорна система, опорна база — отвърна Есперанса. — Каква полза от това, че имат достъп като мъжете, когато все още са считани за по-нисши същества, които трябва да възприемат мъжко отношение и поведение, за да успеят? Истински успелите са тези, които са се обърнали точно на 180 градуса. Но те също гледат с презрение на жените.
— Според мъжете — продължи тя — утробата ограничава жената както физически, така и умствено. Поради тази причина, макар да имат достъп до познанието, на жените не им е позволено да помагат при определяне на това познание.
— Вземи философията, например — предложи Есперанса. — Чистите мислители. Някои от тях са категорично против жените. Други са по-тактични и признават, че би било възможно жените да са толкова способни, колкото и мъжете, ако не е факта, че жените не се интересуват от интелектуални търсения. А ако го правят, не би трябвало. Защото на жената повече й прилича да е вярна на природата си, а именно: подвластна компаньонка на мъжа, която да се грижи за него и децата му.
Есперанса изказа всичко това с неоспорима убедителност. След няколко мига обаче ме обзеха съмнения.
— Ако познанието не е нищо друго, освен една мъжка конструкция, тогава защо толкова настоявате да ходя на училище? — попитах аз.
— Защото си магьосница и като такава трябва да знаеш какво попада върху теб и как попада то върху теб — отвърна тя. — Преди да отречеш или отхвърлиш нещо, трябва да разбереш защо го отхвърляш.
— Разбираш ли, проблемът е, че в наши дни познанието се черпи единствено от разумното обяснение на нещата — продължи тя. — Но жените имат друга писта, друг път за достигане до познанието, който никога, ама никога не е бил взиман под внимание. Този път може да допринесе към познанието, но това ще е един принос, който няма да има нищо общо с разумното обяснение на нещата.
— А с какво ще се занимава тогава? — попитах аз.