— Ако такава забележителна личност е направила този пръстен, тогава той трябва да има все пак някаква сила — настоях аз.
— Пръстенът сам по себе си няма никаква сила, без значение кой го е направил — увери ме Флоринда. — Силата е била в направата му. Нагуалът, който е измайсторил този пръстен, беше така плътно свързан с това, което магьосниците наричат „намерение“, че е могъл да направи това прекрасно бижу, без да бъде бижутер. Пръстенът е резултат на чистото намерение.
За да не прозвучи глупаво, аз не посмях да призная, че нямам ни най-малка представа какво има тя предвид под „намерение“. Затова я попитах какво я е накарало да ми направи такъв великолепен подарък.
— Не смятам, че го заслужавам — добавих аз.
— Ще използваш пръстена, за да се свържеш с намерението — рече тя.
Палава усмивка се плъзна по устните й, като добави:
— Но, разбира се, ти вече знаеш какво означава да се свържеш с намерението.
— Не знам нищо подобно — смутолевих в своя защита аз, след което признах, че не знам дори какво всъщност е намерението.
— Може и да не знаеш какво означава думата — рече тя безцеремонно, — но нещо в теб ти подсказва как да използваш тази сила.
Тя сведе глава до моята и ми прошепна, че винаги съм използвала намерението, за да се прехвърлям от съня в реалността или пък да прехвърлям съня си — какъвто и да е той — в реалността. Погледна ме, очаквайки без съмнение да си направя очевидните заключения. Но като видя недоумението, изписано по лицето ми, добави:
— И изобретенията в стаята на пазача и пръстенът са направени в сънища.
— Все още не разбирам — оплаках се аз.
— Изобретенията те плашат — рече тя спокойно, — а пръстенът те радва. Тъй като и двете са сънища, лесно би могло да бъде обратното…
— Плашиш ме, Флоринда. Какво искаш да кажеш?
— Това тук, мила моя, е свят на сънища. Ние те учим как да ги предизвикваш съвсем сама.
Тъмните й, блестящи очи задържаха моите за миг, след което тя добави:
— Понастоящем всички магьосници от групата на нагуала Мариано Аурелиано ти помагат да влизаш в този свят и точно в момента ти помагат да останеш в него.
— Това различен свят ли е? Или аз съм различна?
— Ти си същата, но в различен свят.
Тя замълча за миг, после призна, че сега имам повече енергия от преди.
— Енергия, която идва от твоите спестявания и от заема, който всички ние сме ти направили — рече тя.
Банковата й метафора ми беше много ясна. Това, което все още не разбирах обаче, беше какво имаше предвид под „различен свят“.
— Огледай се! — възкликна тя, разпервайки широко ръце. — Това не е светът на ежедневния живот.
Тя дълго мълча, после с тих и нежен глас добави:
— Пеперудите превръщат ли се в пръстени в света на ежедневните дела? В света, който е сигурно и непоклатимо структуриран от ролите, определени на всички нас?
Не знаех какво да отговоря. Огледах се наоколо — дърветата, храстите, далечните планини. Каквото и да имаше предвид под „различен свят“, то все още ми убягваше. „Разликата трябва да е изцяло субективна“, беше мисълта, която ме осени накрая.
— Не е! — настоя Флоринда, четейки мислите ми. — Това е сън на магьосник. Ти влезе в него, защото имаше необходимата енергия.
Тя ме огледа доста отчаяно и рече:
— Наистина няма начин да научиш жената да сънува. Единственото, което можеш да направиш, е да я подтикнеш така, че тя да осъзнае огромния потенциал, който носи в разположението на своите органи.
— Тъй като при жените сънуването е въпрос на енергия — продължи тя, — важното е да убедиш жената, че е необходимо да модифицира своята дълбока социализация, за да се сдобие с тази енергия. След това вече използването й е автоматично; жените започват да сънуват магически сънища в мига, в който имат необходимата енергия.
Тя ми довери, че имало един сериозен проблем при магьосническите сънища, който тя познавала от собствен опит, а именно, че било много трудно да се вдъхне на жената кураж да тръгне по нови пътища. Повечето жени, между които и тя самата, предпочитали своите сигурни окови пред ужаса от новото.
— Сънуването е само за смели жени — прошепна ми тя в ухото.
После силно се разсмя и добави:
— Или пък за онези жени, които нямат друг избор, защото положението им е непоносимо: една категория, към която спадат повечето жени, без дори да го знаят.