— Така е — призна небрежно тя. — Със сигурност си раздвоена.
Тя ме погледна с препълнени от доброта очи.
— Но това е само защото не се отказваш от старите си навици — рече. — Ти си добър сънувач. При сомнамбулите мозъкът има огромен потенциал. При положение, че култивираш характера си, обаче.
Едва чувах какво казва. Опитвах се да подредя мислите си, но не можех. Последователността от образи на събития, които не си спомнях съвсем, преминаваше през съзнанието ми с невероятна скорост. Волята ми не упражняваше никакъв контрол върху тяхната подредба или естество. Тези образи се трансформираха в усещания, които макар и много точни, не се поддаваха на описание, не можеха да се формулират с думи, нито дори с мисли.
Очевидно наясно със състоянието ми, Зулейка лъчезарно се усмихна.
— През цялото това време ние всички помагахме на нагуала Мариано Аурелиано да те вкарва във второто внимание — рече тя бавно и меко. — В него ние откриваме плавност и последователност, както в света на ежедневния живот. И в двете състояния практическото доминира. Функционираме ефикасно и в двете състояния. Това, което не можем да направим във второто внимание, обаче, е да накъсаме своето преживяване на части, така че да боравим с него, да се чувстваме сигурни, да го разберем.
Докато говореше, аз си мислех: „Само си губи времето, като ми разказва всичко това. Нима не знае, че съм твърде глупава, за да разбера обясненията й?“
Но тя продължаваше да говори и да се усмихва широко, очевидно знаейки, че да призная, че не съм особено умна вече означава, че у мен е настъпила някаква промяна; иначе аз никога не бих признала подобна идея, дори пред себе си.
— Във второто внимание — продължаваше тя — или, както аз предпочитам да го наричам, в състоянието на будно сънуване, човек трябва да повярва, че сънят е толкова реален, колкото и ежедневният свят. С други думи, човек трябва да се съгласи. За магьосниците, всички светски или другосветски търсения се управляват от безукорни действия, а в дъното на всички безукорни действия лежи съгласието. Съгласието обаче не означава приемане. Съгласието включва в себе си един динамичен елемент; включва действие.
Гласът й беше много мек, а очите й трескаво горяха като завърши:
— В мига, в който човек започне да практикува състоянието на будно сънуване, пред него се разкрива един свят на примамливи, неизследвани възможности. Свят, в който висшата дързост става реалност. Където неочакваното се очаква. Това е времето, когато започва окончателното приключение на човека. Светът става безграничен, изпълнен с възможности и чудеса.
След това Зулейка дълго мълча; изглежда обмисляше какво още да каже.
— С помощта на нагуала Мариано Аурелиано ти веднъж дори видя сиянието на surem — започна тя и мекият й глас, изпълващ се с тъга, стана още по-мек. — Магически създания, които съществуват само в индианските легенди, surem са същества, които магьосниците могат да видят само когато са в най-дълбокото ниво на будното сънуване. Те са същества от друг свят; те светят като фосфоресциращи човешки същества.
Тя ми пожела лека нощ, обърна се и изчезна в къщата. За секунда останах като вцепенена, след което се втурнах след нея. Преди да стигна прага чух Флоринда зад мен да казва:
— Не отивай след нея!
Появата на Флоринда беше така неочаквана, че трябваше да се облегна на стената и да изчакам сърцето ми да се успокои.
— Ела да ми правиш компания — рече Флоринда.
Тя седеше на пейката и подклаждаше огъня. Неуловимата светлина в очите й, призрачната белота на косата й, бяха повече като спомен, отколкото видение. Аз се изтегнах на пейката до нея и, сякаш това беше най-естественото нещо, което можех да направя, сложих главата си в скута й.
— Никога не следвай Зулейка, а и който и да е от нас, освен ако изрично не са ти казали — рече Флоринда, като решеше с пръсти косата ми. — Както вече знаеш, Зулейка не е това, което изглежда. Тя е винаги повече, много повече. Никога не се опитвай да я разгадаеш, защото точно когато си мислиш, че си изчерпала всички възможности, тя ще те шокира, като бъде повече от това, което можеш да си представиш и в най-развихрените си фантазии.
— Знам — въздъхнах аз със задоволство.
Усещах как напрежението се стича от лицето ми. Усещах как напуска тялото ми.
— Зулейка е 5игет от планините Бакатете — казах аз с абсолютна убеденост. — Знам за тези същества от самото начало.
Като видях изумлението, изписано по лицето на Флоринда, аз дръзко продължих: