И като видях, че тя ми се смееше, изкрещях:
— Това не е сън!
С едва доловимо кимване тя направи знак на господин Флорес, който с едно бързо движение ме хвана за ръката и се изстреля, влачейки ме след себе си, до един клон на най-близкото евкалиптово дърво. Останахме там за миг и преди да успея да кажа каквото и да е, той ме върна обратно на земята, на същото място, където бях седяла до преди малко.
— Сега разбираш ли какво имам предвид? — попита ме високата жена.
— Не, не разбирам — изкрещях аз, убедена, че това е било халюцинация.
Страхът ми премина в ярост, която се изрази в поток от най-мръсни клетви. Като се изтощих да беснея, ме обзе вълна от самосъжаление и аз се разплаках.
— Какво ми направихте, бе хора? — попитах аз, хлипайки. — В храната ли сложихте нещо? Във водата ли?
— Нищо подобно не сме направили — рече мило високата жена. — Не е необходимо да…
Едва я чувах. Сълзите ми бяха като тъмен, прозирен воал; те размиваха лицето и думите й.
— Дръж се — чух я да казва, макар че вече не виждах нито нея, нито компанията й. — Дръж се, не се събуждай още.
Имаше нещо толкова повелително в тона й, че знаех, че животът ми зависи от това да я видя отново. С някаква непозната за мен и съвсем неочаквана сила аз разкъсах воала на сълзите си.
Чух тих, пляскащ звук и след това ги видях. Те се усмихваха, а очите им блестяха с такъв наситен блясък, че зениците им изглеждаха като запалени от някакъв вътрешен огън.
Извиних се за своето глупаво избухване първо на жените, а след това и на мъжете. Но те не искаха и да чуят. Казаха, че съм се представила изключително добре.
— Ние сме живата част от един мит — каза Мариано Аурелиано, след което сви устни и духна във въздуха. — Аз ще те издухам към единствения човек, който сега държи мита в ръцете си. Той ще ти помогне да си изясниш всичко това.
— Кой ли пък ще да е той? — попитах аз насмешливо. Щях да попитам също дали ще е така самоуверен като баща ми, когато вниманието ми беше привлечено от Мариано Аурелиано. Той все още духаше във въздуха. Бялата му коса беше щръкнала; бузите му бяха зачервени и издути.
Като че ли в отговор на усилията му, лек бриз прошумоли в евкалиптовите дървета. Той кимна, очевидно съзнавайки неизказаната ми мисъл и объркване. После внимателно ме обърна, докато застанах с лице към планините Бакатете.
Бризът прерасна във вятър, толкова остър и студен, че ми беше трудно да дишам. С много плавно движение, подобно на развиваща се змия, високата жена се изправи, дръпна ме и ме повлече със себе си през браздите. Изведнъж спряхме насред полето. Можех да се закълна, че с разперените си ръце тя примамваше стълбчето от прах и сухи листа, което се виеше спираловидно в далечината.
— В сънищата всичко е възможно — прошепна тя.
Смеейки се, аз разтворих ръце, за да призова вятъра. Прах и листа танцуваха около мен с такава сила, че всичко се замъгли пред очите ми. Изведнъж високата жена се оказа далеч от мен. Тялото й като че ли се разтапяше в някаква червеникава светлина, докато напълно изчезна от погледа ми.
След това всичко потъна в мрак.
3
По ОНОВА ВРЕМЕ ми беше невъзможно да определя дали пикникът е бил сън или действителност. Не бях в състояние да си спомня, в хронологичен ред, всички събития, в които взех участие от момента, когато заспах на леглото в стаята на лечителката. Следващият ми ясен спомен беше, че разговарям с Делия на масата в същата тази стая.
Свикнала с подобни бели петна в паметта, тъй като често ми се случваха в детството, аз отначало не отдадох голямо значение на това несъответствие. Като дете, в желанието си да играя, аз често ставах от леглото в полусънно състояние и се измъквах от къщи през прозореца. Много често действително се събуждах на площада, заиграна с други деца, чиито родители не бяха ги прибрали да си лягат толкова рано като мен.
В съзнанието ми нямаше съмнение, че пикникът е бил действителен, макар че не можех веднага да му намеря точното място във времето. Опитвах се да мисля, да възстановя събитията, но ме плашеше мисълта отново да се върна към детските бели петна в паметта. Някакси не ми се искаше да питам Делия за приятелите й, а и тя сама не ми даде никаква информация. Все пак я попитах за лечебния сеанс, за който знаех, че беше сън.
— Сънувах много обстоен сън за една лечителка — започнах предпазливо аз. — Тя не само ми каза името си, но и ме увери, че е накарала всичките ми кошмари да изчезнат.
— Това не беше сън — заяви Делия, като тонът й ясно показваше недоволство.