Виновното изражение на лицето й отстъпи място на широка усмивка.
— Един истински индианец или един истински бял човек вероятно биха се засегнали — рече тя нагло. — Но не и аз. Аз съм напълно доволна от това, което съм.
Тя се наведе към мен и добави:
— Наричай ме Делия. Имам чувството, че ще станем много добри приятелки.
Като не знаех какво да кажа, аз насочих вниманието си към пътя. Пътувахме мълчаливо до контролно — пропускателния пункт. Граничарят поиска само моята туристическа карта. Към Делия дори и не погледна. Сякаш въобще не я забелязваше.
Когато се опитах да я заговоря, тя енергично ме спря с повелителен жест на ръката. Граничарят ме погледна озадачено. И тъй като аз не казах нищо, той сви рамене и ми махна да потеглям.
— Как така граничарят не ти поиска документите? — попитах аз, след като изминахме известно разстояние.
— А, той ме познава — излъга тя.
И понеже знаеше, че аз знам, че лъже, тя най-безсрамно прихна да се смее.
— Мисля, че го изплаших и той не посмя да ме заговори — излъга тя отново и пак избухна в смях.
Реших да сменя темата, дори и само за да й спестя усилието да измисля нови лъжи. Заговорих за актуални новинарски събития, но през повечето време пътувахме мълчаливо. Това не беше неприятна или напрегната тишина; беше като пустинята около нас — необятна, застинала и странно успокояваща.
— Къде да те оставя? — попитах аз, като навлязохме в Хермозийо.
— В търговската част — отвърна тя. — Винаги отсядам в един и същ хотел, когато идвам тук. Познавам собствениците и съм сигурна, че мога да уредя и за теб същата цена.
С благодарност приех предложението й.
Хотелът беше стар и западнал. Стаята, която ми дадоха, гледаше към прашен двор. Мебелировката, състояща се от двоен креват с балдахин и масивен, старомоден шкаф, я свиваха до клаустрофобични размери. В по-ново време бе добавена и баня, но под леглото все още стоеше цукалото, което беше в тон с порцелановия комплект за миене, поставен върху шкафа.
Първата нощ прекарах ужасно. Непрекъснато се пробуждах, а в съня си долавях шепот и сенки, които се движеха по стените. Иззад мебелите се появяваха силуетите на странни същества и чудовищни животни. От тъмните ъгли изплуваха хора — бледи и ефирни като призраци.
На следващия ден обходих с колата града и околностите му, а през нощта, макар да бях крайно изтощена, останах будна. Когато най-после заспах, сънувах ужасен кошмар, в който някакво същество с формата на амеба ме дебнеше в края на леглото. От пещеристите му образувания се простираха дъгоцветни пипала. Когато съществото се надвеси над мен, усетих как дишаше, издавайки къси дрезгави звуци, които замираха в хриптене.
Виковете ми бяха заглушени от дъгоцветните му въжета, които се затягаха около врата ми. След това ми причерня, когато съществото, за което някакси знаех, че е от женски пол, се стовари с цялата си тежест върху мен.
Този безкраен миг между съня и будното състояние най-сетне бе прекъснат от настоятелното чукане по вратата и разтревожените гласове на гостите на хотела, събрали се в коридора. Светнах лампата и измънках някакви извинения и обяснения през вратата.
Все още чувствайки кошмара по себе си като полепнала по кожата ми пот, аз отидох в банята. Едва не изкрещях, като се погледнах в огледалото. Червените резки по шията ми и правилно разпределените червени точки по целия ми гръден кош изглеждаха като недовършена татуировка. На бърза ръка си стегнах багажа. Беше три часа сутринта, когато слязох в безлюдното фоайе да си платя сметката.
— Къде си тръгнала в този ранен час? — запита ме Делия Флорес, появявайки се откъм вратата зад рецепцията. — Чух за кошмара, който си сънувала. Вдигнала си на крак целия хотел.
Толкова се радвах да я видя, че я прегърнах и се разплаках.
— Хайде, хайде, успокой се — промълви тя нежно, като ме галеше по косата. — Ела да спиш в моята стая, ако искаш. Аз ще бдя над теб.
— За нищо на света не оставам в този хотел — отвърнах аз. — Още сега се връщам в Лос Анджелис.
— Често ли сънуваш кошмари? — попита небрежно тя, докато ме водеше към разнебитената стара кушетка в ъгъла.
— Да, случва ми се от време на време — отвърнах аз. — Но така е откакто се помня и вече съм свикнала с тях. Тази нощ обаче беше различно; това беше най-истинският, най-ужасният кошмар, който някога съм сънувала.
Тя ме огледа критично от главата до петите, след което бавно и провлачено рече:
— Искаш ли да се освободиш от кошмарите си? Докато говореше, леко извърна глава и погледна през рамо към вратата, като че ли се опасяваше някой да не ни подслушва оттам.