— Под прикритието на мрака — продължи тя — те постигнали нещо невъобразимо; научили се да сънуват докато са будни.
Готова за въпроса, който щях да задам, Есперанса обясни, че да сънуват докато са будни означавало, че те можели да се потапят в сън, който да им даде енергията, необходима, за да вършат смайващи ума дела, докато са, напълно будни и в съзнание.
Поради агресивния начин на общуване вкъщи, аз не бях развила способност да слушам много дълго. Ако не можех да се намеся с директни, предизвикателни въпроси, всякакво словесно общуване, независимо колко интересно, ставаше безсмислено за мен. И тъй като сега не можех да споря, станах неспокойна. Изгарях от желание да прекъсна Есперанса. Имах въпроси, но не стремежът да получа отговори, да ми се обяснят нещата, бе това, което ме подтикваше да я прекъсна. Исках да се поддам на своя импулс да й се развикам, за да се почувствам отново нормална.
Като че ли наясно с вътрешния ми смут, Есперанса ме изгледа втренчено за миг, след което ми даде знак да говоря. Или поне така ми се стори. Аз отворих уста, за да кажа — както обикновено — каквото и да е, дори и да не е свързано с темата. Но не можех да отроня и дума. Мъчех се да проговоря, при което се чуваха само някакви гъгнещи звуци, за най-голяма наслада на жените наоколо.
Есперанса отново заговори, сякаш не беше забелязала напразните ми усилия. За моя най-голяма изненада, аз я слушах с нераздвоено внимание. Тя каза, че корените на магьосническото познание могат да бъдат разбрани само под формата на легенда. Едно по — висше създание, изпитвайки съчувствие към тежкото положение на човека — да бъде воден като животно само от инстинктите си за храна и възпроизводство — дало на човека силата да сънува и го научило как да използва сънищата си.
— Легендите, разбира се, казват прикрито истината — поясни тя. — Техният успех в прикриването на истината се осланя на човешкото убеждение, че са просто истории. Легендите за хора, превръщащи се в птици или ангели, са разкази на прикрита истина, които изглеждат като фантазии или просто халюцинации на примитивни или болни умове.
— Така че задачата на магьосниците от хилядолетия насам — продължи тя — е да създават нови легенди и да откриват скритата истина в старите. На това място в картината се появяват и сънувачите. Жените са най-добри в сънуването. Те имат способността да забравят за себе си и да се отпускат.
— Жената, която ме учи на сънуване, можеше да поддържа двеста съня — рече накрая тя.
Есперанса ме изгледа настойчиво, като че ли преценяваше реакцията ми, която беше да стоя в тъпо вцепенение, защото нямах ни най-малка представа какво имаше предвид. Тя обясни, че да поддържаш даден сън, означавало да можеш да сънуваш нещо специфично за себе си и да можеш да влизаш в този сън, когато пожелаеш. Нейната учителка, рече тя, можела по желание да влиза в двеста специфични съня за себе си.
— Жените са несравними сънувачи — увери ме Есперанса. — Жените са изключително практични. За да поддържа един сън, човек трябва да е практичен, защото сънят трябва да има някаква практическа насоченост. Любимият сън на моята учителка беше да се сънува като ястреб. Друг неин сън беше да се сънува като бухал. Така че, в зависимост от времето на деня, тя сънуваше един от двата съня и тъй като сънуваше докато беше будна, тя биваше действително и абсолютно ястреб или бухал.
В тона и очите й имаше такава искреност и убеденост, че аз бях напълно омагьосана. Нито за миг не се усъмних в думите й. Каквото и да беше казала в оня момент, не би ми се сторило странно.
По-нататьк тя обясни, че за да могат да постигат такива сънища, жените се нуждаят от желязна дисциплина. Тя се наведе към мен, като че ли не искаше останалите да чуят, и с поверителен тон ми каза:
— Под „желязна дисциплина“ нямам предвид някакъв вид суров режим, а по — скоро, че жените трябва да нарушат режима на това, което се очаква от тях.
— И трябва да го направят в младостта си — подчерта тя. — А най-важно — когато силата им е непокътната. Често, когато жените са достатъчно възрастни да прекратят функциите си на жени, те решават, че е време да се захванат с несветски или другосветски мисли и дейности. Не искат и да знаят или пък да повярват, че много рядко такива жени успяват.
Тя леко ме потупа по корема, като че ли свиреше на тъпан.
— Силата на жената се крие в утробата й — рече тя и енергично кимна, сякаш действително беше чула глупавия въпрос, който изникна в съзнанието ми: „Утробата й ли?“
— Жените — продължи тя — трябва да започнат, като изгорят своята матка. Те не бива повече да бъдат плодородната почва, предназначена за осеменяване от мъжете, по самата божия повеля.