Гласът му беше примамливо мек, когато добави:
— Само онези, посочени от духа, могат да почукат на нашата врата, след като са били доведени от един от нас.
Понечих да го прекъсна, но си спомних предупреждението му да не задавам глупави въпроси и бързо притиснах с ръка устата си.
Усмихвайки се одобрително, Мариано Аурелиано продължи, като каза, че в моя случай Делия ме била довела в техния свят.
— Тя е една от двете колони, така да се каже, подпиращи вратата към нашия свят. Другата е Клара. Скоро ще се запознаеш и с нея.
В очите и гласа му имаше неподправен възторг, когато каза:
— Делия пресече границата просто за да те доведе вкъщи. Границата е действителен факт, но магьосниците я използват символично. Ти беше от другата страна и трябваше да бъдеш доведена тук, от тази страна. Оттатък, от другата страна, е ежедневният живот; тук, от тази страна, е светът на магьосниците.
— Делия те въведе много плавно, като истинска професионалиста — подчерта той. — Това беше безупречен ход, който ще оценяваш все повече с течение на времето.
Мариано Аурелиано се понадигна от стола си и се пресегна към порцелановата фруктиера на бюфета. Постави я пред мен.
— Вземи си. Много са вкусни — предложи ми той. Очарована, аз се загледах в месестите сушени кайсии в изрисувания на ръка съд, след което си взех една. Бяха повече от чудесни. Напъхах още три в устата си. Господин Флорес ми намигна.
— Хайде — подкани ме той. — Напъхай ги всичките в устата си, преди да сме взели фруктиерата.
Изчервих се и опитах да се извиня с пълна с кайсии уста.
— Не се извинявай! — възкликна Мариано Аурелиано. — Бъди такава, каквато си, но се контролирай. Ако искаш да изядеш всичките кайсии, тогава хайде, изяж ги и да приключим въпроса. Това, което никога не бива да вършиш обаче, е да ги изядеш и след това да съжаляваш, че си го направила.
— Добре, ще ги изям — казах аз и това ги разсмя.
— Знаеш ли, че си се срещала с Изидоро Балтазар миналата година? — рече господин Флорес, който така опасно се клатеше на двата крака на своя стол, че се опасявах да не падне назад и да разбие главата си в китайския бюфет.
Дяволито огънче на задоволство припламна в очите му, като започна да си тананика известна готварска песничка. Вместо думите, които вървяха с мелодията, той римуваше разни стихчета, които разказваха историята на Изидоро Балтазар, известен готвач в Тусон. Готвач, който никога не губел самообладание, дори когато го обвинят, че слага мъртви хлебарки в храната.
— О! — възкликнах аз. — Готвачът! Готвачът в кафенето е бил Изидоро Балтазар! Но това не може да е истина — измънках аз. — Не мисля, че той би …
Спрях насред изречението.
Гледах втренчено Мариано Аурелиано, надявайки се да открия нещо в лицето му, в орловия му нос, в проницателните му очи. Неволно се разтреперах, като че ли внезапно са ме побили тръпки. Имаше нещо диво в студените му очи.
— Да? — подтикна ме той. — Не мислиш, че той би… — и с движение на главата ме подкани да си довърша изречението.
Щях да кажа просто, че не мисля, че Изидоро Балтазар би ме излъгал така безцеремонно. Но някакси не можех да го кажа.
Очите на Мариано Аурелиано станаха още по-твърди, но аз бях твърде разстроена, твърде изпълнена със самосъжаление, за да се почувствам изплашена.
— Значи сте ми скроили номер, все пак — най-сетне изтърсих аз, като го погледнах сърдито. — Изидоро Балтазар е знаел през цялото време коя съм. Всичко това е една игра.
— Всичко това е една игра — съгласи се с готовност Мариано Аурелиано. — Една прекрасна игра, обаче. Единствената игра, която си заслужава да се играе.
Той спря за момент, като че ли да ми даде време да се оплача още малко. Но преди да успея да го направя, той ми напомни за перуката, която бе нахлузил на главата ми.
— Ако ти не си познала Изидоро Балтазар, който при това не беше дегизиран, кое те кара да мислиш, че той те е познал, когато вече не изглеждаш като пудел?
Мариано Аурелиано не сваляше поглед от мен. Очите му бяха загубили своята твърдост; сега те бяха тъжни, уморени.
— Не сме ти скроили номер. Не сме се опитвали дори да те примамим. Не че не бих пристъпил и към това, ако сметнех за необходимо — отбеляза гой с тих, мек глас.
— От самото начало ти казах кое какво е. Ти беше свидетел на изумителни събития и въпреки това не си ги забелязала. Както повечето хора, ти свързваш магьосничеството със странно поведение, ритуали, опиати, заклинания.
Той се наведе още повече към мен, сниши гласа си до едва доловим шепот и добави, че истинското магьосничество е едно изкусно и деликатно манипулиране с възприятието.