— Исусе Христе! — възкликнах аз, затаила дъх. — Какъв странен обрат на събитията.
С най-големи подробности описах на Клара въпросното парти. Това беше първото ми ходене в Тексас. Подобно почитателка на филмови звезди, която най-сетне е попаднала сред своите любимци, аз гледах мъжете в захлас, нежно и влюбено. Не защото бяха кой знае колко красиви, а защото ми изглеждаха толкова чуждоземни и странни със своите меки шапки, костюми в пастелни тонове и каубойски ботуши. Домакинът бе наел професионални артисти и певци да забавляват гостите му. Те бяха разиграли вариететно шоу, достойно за Лас Вегас, в един нощен клуб с формата на пещера, построен специално за случая. Той кънтеше от силна музика и се озаряваше от мигащи светлини. А храната беше превъзходна.
— Но защо Флоринда ще присъства на такова парти? — попитах аз.
— Светът на магьосниците е най-странното нещо, което можеш да си представиш — рече Клара вместо отговор.
Тя скочи, като акробат, от седнало положение в изправено, без да използва ръцете си. Закрачи из стаята напред-назад пред рогозката, на която седях. Изглеждаше страшна с тази дълга тъмна пола, каубойско дънково яке с многоцветна бродерия на гърба и здрави каубойски ботуши. Австралийската шапка, нахлупена ниско над челото й, като че да я предпазва от обедното слънце, завършваше този ексцентричен, необичаен външен вид.
— Какво ще кажеш за облеклото ми? — попита тя, като застана пред мен като манекен.
Лицето й сияеше.
— Чудесно е — отвърнах енергично аз. Тя действително имаше усета, увереността да изглежда добре в каквито и да е дрехи. — Изглеждаш наистина страхотно.
Тя коленичи на рогозката до мен и поверително ми прошепна:
— Делия сигурно е позеленяла от завист. Ние сме в постоянно съревнование коя ще се облече по-налудничаво. Премяната трябва да е странна, без да е глупава.
Тя замълча за момент, като ме оглеждаше от главата до петите.
— Можеш и ти да се съревноваваш — предложи тя. — Искаш ли да се включиш в нашата игра?
Аз енергично кимнах и тя ми каза какви са правилата.
— Облеклото трябва да е оригинално, практично, на ниска цена и да не подчертава формите — избърбори весело тя.
После стана, завъртя се още няколко пъти из стаята и, смеейки се, се приземи до мен.
— Флоринда смята, че трябва да те насърча да участваш — рече тя. — Тя твърди, че на въпросното парти е открила, че имаш нюх към абсолютно практичното облекло.
Едва довърши изречението си, защото се задави от смях.
— Флоринда разговаряла ли е с мен там? — попитах аз и я погледнах крадешком, чудейки се дали ще ми каже онези подробности, които пропуснах в разказа си, тъй като бяха информация, която не възнамерявах да дам.
Клара поклати глава и разсеяно ми се усмихна, с което искаше да каже, че не е необходимо да задавам повече въпроси за партито.
— А как стана така, че Делия беше на кръщенето в Ногалес, Аризона? — попитах аз, прехвърляйки разговора към събитията от другото парти.
— Флоринда я изпрати там — призна Клара, като прибираше всичката си свободна коса под шапката. — Намъкнала се на партито, като казала, че е с теб.
— Чакай малко! — прекъснах я аз. — Това не е сън. Какво се опитваш да направиш с мен?
— Опитвам се да те инструктирам — настоя Клара без да променя равния си тон.
Говореше гладко, почти небрежно. Като че ли не я интересуваше какво влияние оказват думите й върху мен. И все пак ме наблюдаваше внимателно, когато добави:
— Това е сън и ние определено разговаряме в твоя сън, защото аз също сънувам твоя сън.
Фактът, че странните й изявления бяха достатъчни, за да се успокоя, беше доказателство, че сънувам. Умът ми се отпусна; стана сънлив и способен да приеме ситуацията. Чух се да говоря — един глас, откъснат от волята ми.
— Няма начин Флоринда да е знаела за пътуването ми до Ногалес — казах аз. — Приех поканата на приятелката ми в последния момент.
— Знаех си, че няма да го разбереш — въздъхна Клара. После, като ме гледаше в очите и внимателно претегляше думите си, заяви:
— Флоринда е твоя майка повече от всяка друга, която някога си имала.
Твърдението й ми се стори абсурдно, но не можех да отроня и дума.
— Флоринда те чувства — продължи Клара и с дяволито огънче в очите добави: — Използва радиокомпас. Винаги знае къде си.
— Какъв радиокомпас? — попитах аз, като изведнъж контролирах цялото си съзнание.
Мисълта, че някой може да знае винаги къде съм и какво правя, ме изпълни с ужас.
— Нейните чувства към теб са нейният радиокомпас — рече Клара с една красива простота и с толкова мек и мелодичен глас, че мрачните ми опасения на часа се изпариха.