— Това, че си избираш партньора по никакъв начин не променя факта, че те чукат.
След което, като че ли да смекчи грубостта на изказването си, добави с усмивка:
— Да се отъждествява свободата със секса е най-великата ирония. Замъгляването на разсъдъка ни от мъжете е толкова цялостно, толкова всеобхватно, че ни лишава от енергията и въображението, необходими да насочим вниманието си към истинската причина за нашето заробване.
— Да желаеш един мъж сексуално или да се влюбиш в него романтично са единствените две възможности, дадени на робите — подчерта тя. — А всички приказки, които са ни изприказвали за тези две възможности, не са нищо друго освен оправдания, които ни правят съучастници и ни потопяват в невежество.
Бях възмутена от думите й. Не знаех какво друго да мисля, освен че е някаква потисната, мразеща мъжете особнячка.
— Защо толкова мразиш мъжете, Делия? — попитах аз с възможно най-циничен тон.
— Не ги мразя — увери ме тя — Това, което абсолютно не мога да приема, е нашето нежелание да се поровим в себе си и да разберем колко пълно ни индоктринират. Натискът, оказван върху нас, е толкова силен и целенасочен, че ние се превръщаме в доброволни съучастници. Всеки, който се осмели да е различен, бива заклеймяван като мъжемразец или особняк.
Изчервявайки се, аз я погледнах изпод вежди. Реших, че може би говори така презрително за секса и любовта, защото все пак си беше стара. Всякакви физически желания са вече зад гърба й.
Подсмихвайки се леко, Делия сложи ръце зад главата си.
— Физическите ми желания са зад гърба ми, не защото съм стара — довери ми тя, — а защото ми бе дадена възможност да използвам своята енергия и въображение, за да стана нещо различно от роба, който бях възпитана да бъда.
Почувствах се крайно обидена, вместо изненадана от това, че беше прочела мислите ми. Започнах да се защитавам, но думите ми само предизвикаха още смях. Като престана да се смее, тя се извърна към мен. Лицето й беше строго и сериозно като на учителка, която ще се кара на свой ученик.
— Ако не си роб, как така са те възпитавали да бъдеш Hausfrau? — попита тя. — И как става така, че мислиш само как да се heiraten и за своя бъдещ Herr Gemahl, който ще те Dich mitnehmen?
Стана ми така смешно от нейния немски, че трябваше да спра колата, за да не се блъснем някъде. Тъй като повече ме интересуваше къде е научила немски толкова добре, аз забравих да се защитя от нападките й, че всичко, което искам от живота, е да си намеря съпруг. Но колкото и да я молех, тя отказа да задоволи любопитството ми относно нейния немски.
— С теб ще имаме достатъчно време да си поговорим за моя немски по-късно — увери ме тя.
Изгледа ме закачливо и добави:
— Или пък за твоето състояние на роб.
Преди да успея да й възразя, тя предложи да сменим темата и да си поговорим за нещо не толкова лично.
— Като например? — попитах аз, подкарвайки колата отново.
Делия си спусна седалката и затвори очи.
— Ще ти разкажа нещо за четиримата най-известни водачи на индианците яки — рече тя меко. — Аз се интересувам от хората-водачи, от техните успехи и поражения.
Преди да успея да възроптая, че мен пък не ме интересуват разни военни истории, Делия каза, че Каликсто Муни бил първият водач от племето яки, който привлякъл вниманието й. Тя нямаше дар слово. Разказът й беше праволинеен, почти академичен. И въпреки това аз попивах всяка нейна дума.
Каликсто Муни бил индианец, който дълги години плавал под пиратски флаг в Карибско море. Като се върнал в родната Сонора, оглавил въоръжено въстание срещу испанците някъде около 1730 година. В последствие бива предаден, след което заловен и екзекутиран от испанците. После Делия ми разказа на дълго и на широко как в началото на деветнайсети век, след като била извоювана независимостта на Мексико и мексиканското правителство се опитало да раздаде земите, принадлежали на индианците яки, съпротивителното движение се превърнало в широкомащабно въстание. И в този момент, рече тя, Хуан Бандера бил човекът, който, воден от самия дух, организирал военни отряди сред индианците яки. Често въоръжени само с лъкове и стрели воините на Бандера се борили с мексиканските войски в продължение на почти десет години. През 1832 година Хуан Бандера бил победен и екзекутиран.
Делия каза, че следващият прославен водач бил Хосе Мария Лейва, известен повече като Cajme — „човекът, който не пие“. Той бил яки от Хермозийо. Бил образован и бил овладял многобройни военни умения като войник в Мексиканската армия. Благодарение на тези умения той обединил всички градове, населени с индианци яки. От първото въстание, което вдигнал около 1870 година, Cajme държал армията си в постоянна активност. Бил победен от Мексиканската армия през 1887 година в Буатачиве, укрепена планинска твърдина. Макар Cajme да успял да избяга и да се укрие в Гуайамас, в крайна сметка бил предаден и екзекутиран.