Последният от великите герои на индианците яки беше Хуан Малдонадо, известен още като Tetabiate — „търкалящ се камък“. Той реорганизирал останките от индианските сили в планините Бакатете, откъдето над десет години водил жестока и отчаяна партизанска война срещу мексиканските войски.
— До края на века — завърши Делия своя разказ — диктаторът Порфирио Диаз разгърнал кампания за унищожаване на индианците яки. Те били застрелвани на място, докато работели на полето. Хиляди били взети и изпратени с кораб в Юкатан да работят в сизалните плантации или пък в Оаксака, за да работят на полетата със захарна тръстика.
Бях впечатлена от познанията й, но все пак не разбирах защо ми разказа всичко това.
— Говориш като учен-историк, специалист в областта на индианската история — казах аз с възхищение. — Коя си ти всъщност?
За миг като че ли бе хваната на тясно от въпроса ми, който беше напълно реторичен, но след това тя бързо се съвзе и отвърна:
— Казах ти коя съм. Просто знам много за индианците яки. Живея в близост до тях, нали разбираш.
За момент замълча, после кимна на себе си, като че ли беше стигнала до някакво заключение, и добави:
— Разказах ти за водачите яки, защото на нас, жените, е предопределено да виждаме у водача слабостите и силните му страни.
— Защо? — попитах аз озадачена. — Кой го е грижа за водачите? Ако питаш мен, те всички са жалки нещастници.
Делия се почеса под перуката, кихна няколко пъти и каза с колеблива усмивка:
— За жалост, жените трябва да се навъртат около тях, ако не искат те самите да водят.
— И кого ще водят? — попитах аз саркастично.
Тя ме погледна изумено, после потри горната част на ръката си с жест, момичешки като лицето й.
— Доста трудно е за обяснение — измърмори тя. Някаква особена мекост се беше прокраднала в гласа й. Отчасти нежност, отчасти нерешителност, отчасти липса на интерес.
— По-добре не. Рискувам да те изгубя напълно. Засега мога да ти кажа само, че не съм нито учен, нито историк. Аз съм разказвач и още не съм ти казала най-важната част от историята.
— И каква ли ще да е тя? — попитах аз, заинтригувана от желанието й да смени темата.
— Всичко, което ти казах досега, е само фактология — рече тя. — Не споменах обаче магическия свят, от който са действали тези водачи яки. За тях действията на вятъра и сенките, на животните и растенията, са били толкова важни, колкото и действията на хората. Това е, което ме интересува най-много.
— Действията на вятъра и сенките, на животните и растенията, значи? — повторих аз подигравателно.
Без да се засегне от тона ми, Делия кимна. Изпрани се на седалката, свали русата, къдрава перука и остави вятърът да развява черните й прави коси.
— Онова там са планините Бакатете — рече тя, като посочи планинската верига в ляво от нас, едва доловимо очертана на фона на зазоряващото се небе.
— Там ли отиваме? — попитах аз.
— Сега не — отвърна тя и се смъкна отново на седалката. После леко се извърна към мен, а по устните й играеше загадъчна усмивка.
— Може би един ден ще имаш възможност да посетиш тези планини — рече тя замечтано, притваряйки очи. — Планините Бакатете са населени със същества от друг свят и от друго време.
— Същества от друг свят и от друго време ли? — повторих като ехо аз с престорена сериозност. — И що за същества са това?
— Просто същества — отвърна тя неопределено. — Същества, които не са от нашия свят и от нашето време.
— Хайде сега, Делия. Да ме сплашиш ли се опитваш?
Не се сдържах да не се разсмея, като се извърнах да я погледна. Дори в тъмното лицето й светеше. Изглеждаше невероятно млада, с кожа гладко изпъната по скулите, брадичката и носа.
— Не. Не се опитвам да те сплаша — рече тя небрежно, като прибра кичур коса зад ухото си. — Просто ти казвам това, което всички тук знаят.
— Интересно. И що за същества са това? — позаинтересувах се аз, като прехапах устни, за да не се разсмея. — Ти виждала ли си ги?
— Разбира се, че съм ги виждала — отвърна тя снизходително. — Иначе нямаше да говоря за тях.
Усмихна се мило, без и следа от негодувание.
— Това са същества, които са населявали земята по друго време и сега са се оттеглили на изолирани места.