— Но свободата не се получава даром.
— Какво струва свободата? — попитах аз.
— Свободата ще ти струва маската, която носиш — отвърна тя. — Маската, с която се чувстваш толкова удобно и с която е така трудно да се разделиш, не защото ти пасва кой знае колко добре, а защото си я носила толкова дълго. Тя престана да крачи из стаята и застана пред масата.
— Знаеш ли какво е свободата? — попита реторично тя.
— Свободата е пълно отсъствие на загриженост за самия себе си — рече тя, като седна на леглото до мен. — А най-добрия начин да престанеш да мислиш за себе си е да се загрижиш за останалите.
— Но аз го правя — уверих я аз. — Непрекъснато мисля за Изидоро Балтазар и неговите жени.
— Не се и съмнявам — съгласи се с готовност Флоринда.
Тя поклати глава и се прозя.
— Време е да започнеш да оформяш новата си маска — рече тя. — Маската, която не може да носи ничий друг отпечатък, освен твоя собствен. Тя трябва да се изработи в уединение. В противен случай няма да ти пасне както трябва. Все ще има моменти, когато ще ти бъде твърде стегната или твърде хлабава, твърде гореща или твърде студена…
Гласът й постепенно заглъхна, докато изброяваше най-невероятните неудобства.
Последва дълго мълчание, след което със същия сънливо-замечтан глас тя каза:
— Да избереш света на магьосниците не означава само да кажеш, че си го избрал. Трябва и да действаш в този свят. В твоя случай, например, ти трябва да сънуваш. Сънувала ли си будна, откакто се върна?
В абсолютно мрачно настроение, аз признах, че не съм.
— Значи все още не си направила своя избор — отбеляза строго тя. — Не работиш по новата си маска. Не сънуваш другото си „аз“.
— Магьосниците са привързани към своя свят единствено чрез своята безупречност — рече тя.
Очите й определено блестяха, когато добави:
— Магьосниците нямат за цел да приобщават когото и да е към своите възгледи. Сред тях няма проповедници или мъдреци, има само нагуали. Те са водачите не защото знаят повече или пък са по-добри магьосници, а просто защото имат повече енергия. Нямам предвид задължително физическа сила — поясни тя, — а определена конфигурация на съществото им, която им позволява да помагат на всеки друг да разчупи параметрите на възприятието.
— Ако магьосниците нямат за Цел да приобщават други хора към своите възгледи, защо тогава Изидоро Балтазар е чирак на стария нагуал? — прекъснах я аз.
— Изидоро Балтазар се появи в света на магьосниците по същия начин, както и ти — рече тя. — Каквото и да го е довело, Мариано Аурелиано не би могъл да го пренебрегне. Негов дълг е било да научи Изидоро Балтазар на всичко, което знае за света на магьосниците.
Тя обясни, че никой не е търсил нито Изидоро Балтазар, нито мен. Каквото и да ни е довело в техния свят, то нямало нищо общо с чиито и да било действия или желания.
— Никой от нас не ще направи нищо, за да те задържи против волята ти в този магически свят — рече тя с усмивка. — Но същевременно ще направим всичко възможно и невъзможното дори, за да ти помогнем да останеш в него.
Флоринда се извърна настрана, като че ли да скрие лицето си от мен. Миг по-късно хвърли поглед през рамо. Имаше нещо студено и чуждо в очите й, а изражението на лицето й беше така променено, че се уплаших. Инстинктивно се дръпнах назад.
— Единственото нещо, което не мога и няма да направя, нито пък Изидоро Балтазар ще направи, е да ти помогна да останеш същото грозно, лакомо, себелюбиво същество, каквото беше. Би било пародия.
Сякаш да смекчи обидата, тя обви ръце около раменете ми и ме прегърна.
— Ще ти кажа от какво имаш нужда — прошепна тя, след което толкова дълго мълча, че помислих, че е забравила какво щеше да каже.
— Имаш нужда хубаво да се наспиш — най-сетне измърмори тя.
— Въобще не съм уморена — сопнах се аз.
Отговорът ми беше машинален и аз осъзнах, че повечето от отговорите ми бяха машинално отричане на казаното. За мен беше въпрос на принцип да съм права.
Флоринда тихо се изсмя и пак ме прегърна.
— Забрави малко немската си кръв — измърмори тя. — И не очаквай всичко да ти се обяснява ясно и точно.
След което добави, че нищо в света на магьосниците не е ясно и точно; вместо това, нещата се разкриват бавно и смътно.
— Изидоро Балтазар ще ти помогне — увери ме тя. — Помни обаче, че той няма да ти помогне по начина, по който очакваш да ти се помага.
— Какво искаш да кажеш? — попитах аз, освобождавайки се от прегръдката й, така че да мога да я погледна.
— Няма да ти каже това, което искаш да чуеш — отвърна тя. — Няма да ти каже как да се държиш, защото както вече знаеш, в света на магьосниците няма нито правила, нито закони.