Изидоро Балтазар твърдеше, че само на думи сме готови да приемем факта, че това, което наричаме „действителност“ е само една културнообусловена конструкция. А това, което трябва да приемем на възможно най-дълбоко ниво, е, че културата е продукт на един дълъг, съвместен, изключително селективен, изключително развит, и не на последно място, изключително насилнически процес, чийто краен резултат е едно споразумение, което ни предпазва от останалите алтернативи. Магьосниците активно се стремят да свалят маската от факта, че реалността се диктува и се поддържа от нашия разум; че идеите и мислите, произтичащи от разума, стават режим на познание, който постановява какво виждаме и как действаме в света; и че върху всички нас се упражнява невероятен натиск, за да направим определени идеологии приемливи за себе си.
Той подчерта, че магьосниците ги интересува да възприемат света по начини, различни от културнообусловените. А културната обусловеност е, че личните ни преживявания плюс общото социално споразумение за това какво могат да възприемат сетивата ни, диктуват нашите възприятия. Всичко извън тази сетивна обусловеност се отхвърля от рационалното съзнание. По този начин крехката обвивка от общоприети човешки схващания се запазва цялостна.
Магьосниците проповядват, че възприятието се извършва извън сетивната област. Те знаят, че съществува нещо много по-обширно от това, за което сме приели, че сетивата ни могат да възприемат. Възприятието се осъществява в една точка извън тялото, извън сетивата, твърдят те. Но не е достатъчно човек просто да вярва в това. Не е въпрос само да го прочетеш някъде или да го чуеш от някого. За да го въплъти човек, той трябва да го преживее.
Изидоро Балтазар каза, че магьосниците цял живот активно се стремят да разкъсат тази крехка обвивка от общоприети човешки схващания. Това не означава, обаче, че сляпо се хвърлят в мрака. Те се подготвят. Те знаят, че всеки път, когато се впускат в непознатото, трябва да имат добре развита рационална страна. Само тогава ще са способни да разберат и обяснят донесеното от техните пътувания в непознатото.
Той допълни, че няма да разбера магьосничеството, като чета философски трудове. По-скоро, трябвало да видя, че и философията, и магьосничеството са изключително усъвършенствани форми на абстрактно познание. И за философа, и за магьосника истината за нашето пребиваване в света е обект на размисъл. Магьосникът обаче отива малко по-далеч. Той действа съобразно своите открития, които по дефиниция са вече извън нашите културно приети възможности.
Изидоро Балтазар смяташе, че философите са интелектуални магьосници. Техните търсения обаче винаги остават само мисловни усилия. Философите не могат да действат в света, който така добре разбират и обясняват, другояче освен по културнообусловения и общоприет начин. Философите добавят към вече съществуващата маса от знания. Те разглеждат и преразглеждат съществуващи философски текстове. Новите мисли и идеи, произтичащи от тези напрегнати научни занимания, не ги променят, освен може би в психологически смисъл. Може да станат подобри, по-отзивчиви хора, или пък обратното. Нищо обаче от това, което правят философски, не променя тяхното сетивно възприятие на света, защото философите работят в рамките на социалния ред. Те поддържат социалния ред, дори ако интелектуално го отхвърлят. Философите са потенциални магьосници.
Магьосниците също градят върху съществуваща маса от знания. Но те не го правят, като приемат това, което вече е установено и доказано от други магьосници. Магьосниците трябва да докажат наново за себе си, че това, което е прието, действително съществува, действително се поддава на възприемане. За да осъществят тази грандиозна задача, магьосниците се нуждаят от изключително количество енергия, което си осигуряват, като се дистанцират от социалния ред, без при това да се оттеглят от света. Магьосниците разрушават споразумението, което определя реалността, без самите те да се разрушат в този процес.
15
Малко СЛЕД КАТО ПРЕСЯКОХМЕ границата при Мексикали, ме обзе несигурност. Оправданието ми да отида в Мексико с Изидоро Балтазар, което ми бе изглеждало блестящо, сега ми се струваше само долнопробно извинение да го накарам да ме вземе със себе си. Съмнявах се, че ще мога да чета по Теория на социологията в къщата на магьосниците, както бях казала, че ще правя.