В крайна сметка всички заловени бяха обявени за виновни и осъдени на смърт чрез обесване от стените на крепостта. След изпълнението на присъдата разбойниците щяха да останат да висят няколко дни за назидание, след което да бъдат свалени, телата им нарязани на парчета, полети с катран и закопани в обща яма.
В деня на екзекуцията Климент напусна града. Бе се нагледал на достатъчно смърт. Макар да бяха предали княза си, да бяха заговорничили с чужденци и да бяха нападали, грабили и убивали невинните пътници, той предпочиташе да не става свидетел на смъртта на войниците-разбойници, някои от които познаваше.
Последван от Невестулката, привързал денк с провизии за седлото си, писарят напусна Плиска и заедно с джебчията цял ден препуска между из близките хълмове. Когато късно вечерта се прибраха в града, тълпите се бяха разотишли и само зловещо поклащащите се под стените на крепостта трупове показваха, че княжеското правосъдие е било въздадено.
Близо до източната порта ги пресрещна чигатът Симеон. Лицето му бе бледо и осеяно с капки пот.
– Момичето, Аврора е изчезнало! – извика той и хвана коня на Климент за сбруята. – Войниците са я загубили на пазара късно след обяд. Беше пълно с народ. Всички искаха да присъстват на екзекуцията. Игла да пуснеш, нямаше къде да падне. Стражите се разсеяли за миг, в следващия момичето вече го нямало. Колкото и да я търсили не могли да я намерят. Пратих всички свободни войници да помагат в издирването, но от девойката нямаше и следа. Какво ще правим сега?
Климент изгледа лъсналото от пот лице на военния. Беше ли свързан Симеон с изчезналата? След предателството на Винех, Климент бе започнал да се съмнява във всеки. Не беше ли Симеон изпуснал вече един заподозрян. Сега бе допуснал да се случи отново.
– Прибирам се вкъщи – каза накрая писарят. – Уморен съм, гладен съм и съм мръсен. Ако искаш ела заедно с мен. Може да тичаш след коня на Невестулката – Климент ядно сръга животното си с пети и препусна по улицата.
Корсис се бе прибрал преди тях. На масата бе поставен шесторък свещник, чинии, чаши, кана с вино и остатъци от печено. Помощникът на писаря явно не бе успял да дочака господаря си за вечеря.
– Тук ли е? – попита писарят. Корсис кимна с пълна уста и посочи към горния етаж.
– Сложих я във вашето легло! Беше в безсъзнание, но вече е добре. Спи и диша ритмично. Залостил съм всички прозорци и врати както ми наредихте. Не съм се отделял от нея от как я донесох. Слязох само за минутка да хапна. От сутринта не съм ял нищо.
Без да чака повече обяснения, Климент кимна с глава и се затича по стълбите. На леглото му, обърната към стената, спеше Аврора. Момичето изглеждаше чудно красиво в съня си и писарят го гледа няколко дълги мига, преди пухтенето на Симеон да огласи цялата къща.
Военният беше капнал. Подпираше се с едната си ръка на вратата, другата висеше безпомощно отпусната пред него. Лицето му бе зачервено и плувнало в пот, гърдите му се вдигаха учестено.
– Не биваше да ме карате да тичам така! – оплака се той и с благодарност пое подадената му чаша с разредено вино.
– Ти пък не трябваше да оставяш момичето да изчезне! – сряза го Климент. – Ако си гладен, седни да похапнеш.
Симеон объркано завъртя очи.
– Ами момичето!? Какво ще стане с него? Не ви ли е грижа за Аврора?
– Грижа ме е! Но нямам намерение да гладувам, заради грешките на другите – отговори му писарят и си отряза парче месо. След което погледна тресящия се от притеснение и възбуда Симеон и му стана жал за него. – Успокой се! Момичето е в безопасност. В момента спи в леглото ми на горния етаж, а Невестулката го пази!
– Тя е тук?! – чигатът скочи и разплиска вино по дрехите си, но не му обърна внимание. По лицето му се разля облекчение, вмесено с недоверие. – Как така?
– Първо седни, успокой се и се нахрани – Климент подаде на Симеон чиния с месо. – Печеното е изстинало, но е вкусно. А що се отнася до Аврора, обяснението е просто. Ясно е, че някой иска да я убие. Днешният ден бе много удобен за това. Градът е пълен с хора, навсякъде цари бъркотия и напрежение заради предстоящите екзекуции. Патрулите не са по обичайните си места, войниците имат нови задачи. Затова оставих Корсис със задача да я следи. Не че нямах доверие на войниците ти, Симеоне, но помощникът ми е по-добър от тях.
– Ще ги накажа! – зарече се чигатът. – Ще ги пратя за два месеца да копаят дигата на Външния град. Не! За три! Да се изложат и да ме злепоставят по този начин! След това ще обикалят улиците на Плиска като обикновен патрул! Но какво всъщност се е случило?