Атаката на момичето стресна убийците и те спряха стъписани за миг. Това бе достатъчно на Аврора, която скочи с двата крака напред и удари единия от мъжете в гърдите.
В този момент иззад близките дървета се показа ниска закачулена фигура, която изпищя:
– Убийте я! Убийте я веднага!
Окуражен от виковете, последният нападател замахна с палката си към главата на момичето. Аврора успя да отклони глава, но палката я удари от страни и момичето се свлече на земята.
Убиецът вдигна оръжието си за втори удар, но в този момент Корсис най-после го достигна и заби меча си в гърлото му. Мъжът се свлече на земята, а помощникът на писаря се хвърли към поваления нападател. Удареният в гърдите мъж се изправяше с пухтене, закачуленият беше изчезнал.
Мъжът се огледа замаяно, видя труповете на двамата си другари, хвърли палката си към Корсис и побягна.
Помощникът на писаря не знаеше какво да прави. От една страна му се искаше да преследва убийците, от друга не можеше да изостави раненото момиче.
– Стой! Предайте се в името на княза! – изкрещя Корсис след бягащите, прекрасно съзнаващ, че те няма да спрат. След миг нападателите вече ги нямаше.
Помощникът на писаря се надвеси над момичето и сложи пръст върху вената на врата ѝ. Пулсът на Аврора бе силен и постоянен. Една къдрица бе паднала на челото ѝ придавайки му буен и непокорен вид. Устата на Аврора бе отворена и на младежа внезапно му се прииска да се наведе и да я целуне.
Вместо това приклекна и я подхвана през кръста. Трябваше да я отнесе на безопасно място. Докато я вдигаше, видя под нея последното парче от накъсания пергамент. На него, очертани в кръг, ясно се виждаха руните
– Анищар! Знакът на Юпитер! – Климент гледаше ту положеното на леглото му момиче, ту парчето, което държеше в ръката си – Какво може да значи това?
Корсис вдигна рамене. Той също познаваше символа, с който се бе сблъсквал в катакомбите на Плиска, докато преследваха ловеца на глави Шун, но нямаше представа защо и как е попаднал в ръцете на Аврора.
Помощникът на писаря бе донесъл припадналото момиче направо в къщата. Натоварени на каруци бяха пристигнали и труповете на двамата убити нападатели. Климент, Корсис и Симеон огледаха телата, но не откриха нищо, което да им помогне. Мъжете бяха облечени в обикновени кожени панталони, на краката си имаха ботуши, ленените им ризи бяха пристегнати с широки колани. Оръжията им също не издаваха нищо – обикновени дървени палки, които можеха да се намерят навсякъде. Това, което привлече вниманието на писаря, бе татуировка върху ръката на единия от убитите. Между палеца и показалеца си мъжът имаше нарисуван малък паяк.
– Обикновени наемници – отсече писарят. – Лесно могат да се намерят във всяка кръчма в северната част на града. Предполагам, че този е бил от хората на покойния Лаца Паяка. Чувал съм, че много престъпници си правят една и съща татуировка, като принадлежност към бандата, в която се числят – Невестулката кимна. – Този, който им е платил, е искал нападението да изглежда като нещастен случай. Затова не са използвали лъкове или мечове, а палки. Ако не ги беше спрял, сигурно щяхме да намерим момичето смазано под някоя каруца, без да знаем какво точно се е случило.
– Не ги спрях аз – поклати с уважение глава Корсис. – Тя се справи сама! Само да я бяхте видели как метна ножа и тресна втория нападател с крака в гърдите, господарю! Не съм виждал такова изпълнение! Камо ли от жена. Къде ли се е научила? Ще трябва да я питам как точно го направи. Може да знае и други номера, на които да ме научи. Как мислите, дали ще се съгласи да ме тренира?
Климент озадачено изгледа помощника си. Не беше виждал Корсис толкова ентусиазиран. Дали зад интереса му към раненото момиче се криеше само желанието да подобри уменията си или имаше и нещо друго?
– Ще трябва сам да я попиташ. Ако намериш начин да се разбереш с нея. Но преди това трябва да помислим за друго – какво свързва Аврора със знака на Юпитер-Анищар?
– И двете са над нас – бързо отговори Корсис. – Аврора е Богинята на зората, Юпитер е римският Бог на небето! Може това да е връзката.
– Не забравяй, че не знаем как се казва момичето – напомни му Климент и помощникът му помръкна. – Аврора получи името си от стражите в затвора. Но явно руната значи много за нея. Иначе едва ли би поела подобни рискове. А и става дума за планета, не за римския Бог. Но това едва ли има значение.
Корсис погледна господаря си неразбиращо.