– Трябва да си много смел или много глупав, за да идваш тук и да говориш подобни неща. Вероятността да си тръгнеш жив не изглежда много голяма.
– Съмнявам се! Ако направиш това, което искам, мога да спра гоненията, на които сте подложени през последните дни. Кръчмата е обградена от войници – писарят извади малка свирка, а мъжът срещу него завъртя очи. – Няма как да се измъкнете, Аспар! Ако не отговориш на въпросите ми, трябва само да я надуя и ти заедно с останалата паплач в тази дупка ще бъдете оковани във вериги и предадени на княжеския съд. Както може би сте чули, Борис не е много сговорчив напоследък – писарят изчака всички да осъзнаят добре думите му. – Аз съм Климент, писар на княза. От теб зависи какво ще се случи
– И така да е, Клименте, писарю на княза! Преди хората ти да дойдат, ти отдавна ще си мъртъв! – Аспар хвърли бърз поглед към тайната врата, през която навремето се бе измъкнал Лаца.
– Знам за тайния изход – сряза го Климент. – Там също има войници, така че не се надявай да избягаш! Ти решаваш – да ми отговаряш на няколко въпроса или всички да умрем. И не бъди сигурен, че ще успеете да ме убиете преди войниците да дойдат – писарят извади меча си. – Какво да бъде?
Аспар се облегна назад на стола си, скръсти ръце пред широките си гърди и се загледа в Климент. След това се наведе напред, махна с длан, разсмя се отново и извика:
– Кръчмарю! Кана от най-доброто ти вино за мен и моя нов приятел! Двамата имаме да си поговорим. Какво искаш да знаеш, писарю? Питай и ще ти отговоря.
Без да прибира меча си, Климент също се приведе напред.
– Вчера близо до пазара е била нападната Аврора – чужденка, която живее в двореца...
– Знам коя е – прекъсна го Аспар.
– Тогава трябва да знаеш и кои са наемниците, които са се опитали да я убият. Един от тях носи същия знак, който и ти имаш до палеца си – паяк! Като теб са били хората на Лаца.
Бандитът вдигна ръката си и я заразглежда сякаш я вижда за първи път.
– Казвах му на стареца, че татуировката ще ни издава – въздъхна той. – Но старият глупак много държеше всички да имаме един и същи знак. Твърдеше, че той ще ни обединява и дава сила. Няма да отричам. Чух за нападението и не крия, че става дума за трима от хората ни. За жалост последният е избягал. Страх го е да се появи пред очите ми или се срамува, че едно момиче се е справило с трима мъже, наричащи себе си майстори на меча.
– Кой ги нае?
– Не знам – Аспар вдигна помирително ръка. – Наистина не знам. Сега ще ти кажа как точно стана. С мен се свърза посредник. Той ни обясни за какво става дума. След като уговорихме сумата, ми донесе кесия с предплата и каза къде и кога можем да намерим жертвата.
– Не може да не си бил любопитен кой е поръчителят.
– Вярно е. Бях. Но посредникът не знаеше или не искаше да ми каже. Единственото, което успях да изтръгна от него, е, че този, който иска да убие Аврора, е нисък и слаб. Ходел загърнат с наметало и ниско нахлупена качулка, така че да не се вижда лицето му. Имал много красиви ботуши – от еленова кожа с червени маниста.
– И къде мога да намеря сега този посредник – Климент се надигна от мястото си.
– Не можеш! – засмя се Аспар. – Сделката бе толкова изгодна, че той сам поиска да се включи в нападението. След което помощникът ти го е убил.
17
Облечен в скъпа кожена куртка, кръстосал небрежно краката си, обути с чисти кафяви ботуши с посребрени кантове, Еспор мълчаливо се взираше в писаря. На кръста на комита висеше украсена със зелени камъни закривена ножница, боилът замислено въртеше лъскавия кинжал в ръцете си.
След станалото в пещерата отношението на боила към писаря се промени. Впечатлен от разкритията той стана любезен и внимателен и вече не го възприемаше като безобиден книжен плъх, а като конкурент за вниманието и обичта на княза.
Писарят тихо въздъхна. Въртейки скъпия си нож, вперил в него студените си, пресметливи очи, боилът най-вероятно обмисляше как да отстрани от пътя си новопоявилия се съперник. Комитът не се спираше пред нищо и Климент внезапно осъзна, че може да се окаже не само въвлечен в интригите на Еспор, но и да трябва да внимава за живота си. И което бе по-лошото, боилът щеше да следи из късо действията му и да пречи на разследването.
– Борис се връща след три дни – обяви Еспор и изгледа лениво писаря, като човек, който знае повече от него. – Вчера са минали проходите, но напредват бавно, защото князът ловува. Изпратил е Руф да подготви идването му.
Писарят сви рамене.
– И би целия този път, само за да ми кажеш това?