– Няма да им я дадем, нали господарю? – почти умолявайки попита Корсис. – Нито на него, нито на онзи грубиян Руф.
Климент отвори уста да отговори, че няма как да не изпълнят волята на княза, но не каза нищо. Споменът го озари неочаквано, толкова очевиден и ясен, че го досрамя как не се е досетил по-рано.
Споменаването на Руф отприщи в главата му поредица от картини, пълни със звуци и образи, в които готът ругаеше подчинените си, наричайки ги "Gubilar", тоест дяволи и маскари. Нямаше никакво съмнение – момичето говореше на готски, което значеше, че вероятно е от някое от тамошните пламена. Как се наричаха – Тервинги или Вестготи, което значеше нещо от сорта на "знатните хора от горите" и Гревтунги или Остготи, както се наричаха "знатните хора от реката". Наименованията имаха общо с това дали първоначално готите са се заселили по поречието на Дунав или в горите, но точно в този момент, Климент не се интересуваше от тези подробности.
Значи Аврора беше от този народ. Но какво правеше в Плиска, толкова далеч от земите им? Но и това нямаше значение! По-важното бе, че съвсем скоро, може би дори още днес щяха да имат на разположение човек, който да може да преведе думите на Аврора.
– Кога идва Руф? – развълнуван попита писарят, но Корсис само повдигна рамена. Помощникът му нямаше как да знае кога пристига телохранителят на Борис.
Въпреки протестите му, че трябва да се прибира, за да провери дали момичето е добре, Климент прати младежа да намери Еспор и да разбере от него кога пристига Руф.
– Какво да му кажа, когато ме попита защо се интересувам? Само ще се издадем, господарю и ще поставим Аврора в опасност! По-добре да питам някой друг – развълнувано каза Корсис и писарят нямаше как да не признае, че в думите му има истина. Макар да бяха сключили съюз с комита, Климент нямаше никакво намерение да му разкрива какво е разбрал. Бе сигурен, че боилът ще използва информацията за собствените си цели, за да блесне пред княза. Ако му кажеше за какво търси гота, Еспор просто щеше да намери пръв Руф и да се възползва от познанията му.
– Прави си! По добре иди при Самуил. Той също трябва да знае кога пристига князът. Нали в края на краищата той сега управлява Плиска.
Корсис хукна, окрилен от новината, че след като приключи може да се прибере в къщи и да се грижи за раненото момиче.
"Което впрочем е съвсем добре – помисли си Климент. – Сякаш самите небеса ни пратиха Аврора. Появата ѝ стана причина за толкова много промени. Ако не беше тя, Гостун щеше да започне бунта си, Винех да му осигури необходимите сили, а архиепископ Йоан да го признае за владетел. Кой знае какво щеше да стане с Борис тогава. Кой знае какво щеше да стане и с мен. Еспор е прав. Съдбата на всички ни е свързана с тази на Борис. От друга страна Агоп, Александър, Чага и Гостун може би щяха все още да са живи, да няма обрани златари и момичетата от Филипополис да продължават да страдат в гнусния вертеп. Корсис нямаше да се влюби, сигурно нямаше да съм срещнал и Невестулката, който се оказа добър помощник. Толкова много неща щяха да поемат по съвсем друг път, ако не беше Аврора и жълтата ѝ кутия. Но Боговете обичат да си играят с нас и да променят плановете ни с незначителни на пръв поглед неща.
Климент бавно огледа земята около кладенеца. Може би все пак щеше да намери нещо? Мястото бе много добре избрано. До него се стигаше лесно, но в същото време бе пусто, обрасло в шубраци и дървета, които го правеха идеално за засада.
По земята около кладенеца още личаха петна кръв, там където бяха паднали убитите, под един от храстите се търкаляше къс нож и парче от стар колан. Писарят ги вдигна, повъртя ги в ръцете си, но те не му подсказаха нищо. Такъв нож можеше да се купи навсякъде в града, а парчето колан бе по-старо. Кожата бе почнала да мухлясва и се прокъсва, но писарят все пак прибра и двете находки в кесията си. Може би по-късно щяха да му кажат повече.
Климент седна на ръба на кладенеца. Гълчавата от пазара и съседните улици достигаше до него като далечен неясен шум. Единственото, което успяваше да различи, бяха откъслечните думи от някаква песен.
" Ти ме изостави,
Замени ме с друг,
Винаги ще проклинам
Тази неделя, тази черна неделя,
Когато си отиде от мен... "
"Дали пък не става въпрос просто за убийство от ревност?" – помисли си писарят. – "Гостун разбира, че жена му изневерява с Чака и иска да си отмъсти на прелюбодейците. Решава първо да се справи с помощника си, но удря на камък – Чака го посича." Климент поклати глава.
Това не обясняваше защо заместникът на Гостун е бил обесен и от кого. Нито и каква е връзката на непознатото момиче с цялата тази работа. Както и кой, и защо искаше да я убие. Къде тук се вписваше смъртта на слугинята Мария? Ами изпадналата от кутията глава?