Презвитерът се свлече на стола си и скри лицето си в шепи. За миг Климент помисли, че свещеникът плаче, че се разкайва за престъпленията си. Миг по-късно Дориян вдигна глава и писарят разбра, че греши. Вместо сълзи, на лицето му играеше лека усмивка, рамената му се тресяха от смях. Цветът по бузите му се беше върнал, свещеникът се пресегна, взе си орех от купчинката, вдигна желязното си чукче, счупи го, извади ядката и я задъвка с наслада.
– Не знам защо още те търпя! – каза накрая презвитерът и загреба от меда. – Мислех те за сериозен човек, за човек, просветлен от Бог, писарю, а ти дойде при мен, дойде при един представител на истинската вяра, при човек, посветил живота си на другите, за да ме заплашваш и обиждаш. И защо? Защото не можеш да на мериш истинското разрешение. Борис те притиска, нали? Иска да откриеш кой е убил Агоп и Александър. И кой обира златарите му. Пратил е хора да те наглеждат – Дориян пренебрежително махна с ръка. – Не си мисли, че не знам за комита Еспор, който следи как върви разследването ти. И попаднал в безизходица, ти реши да обвиниш мен – един беден свещеник, който не може да се защити. Нещата, които говориш, са безумни, опасни и най-вече безсмислени. Не разбирам накъде биеш, но явно ме обвиняваш в смъртта на две от момчетата, живели при мен. Макар да не каза нито защо, нито как си стигнал до подобно заключение.
– Ех, Дориян, Дориян ... – писарят погледна със съжаление свещеника – Колкото повече се опитваш да се измъкнеш, толкова повече сам затъваш в собствените си грехове. Нима съм казвал, че те обвинявам за убийствата на Агоп и Александър? Точно затова, както сам се изрази е пратен Еспор да ме наглежда. Но досега не е ставало дума за убитите свещеници. Нито за ограбените златари. Как така изведнъж се сети за тях? – Климент спря за миг, но презвитерът не отговори. – Мълчиш? Не желаеш повече да говориш? Тогава аз ще ти кажа! Ще ти кажа всичко, Дориян! Как си убил Агоп, как си станал причина за смъртта на Александър. Как след това си премахнал и двете момчета. Но в замяна, в замяна ще ми кажеш къде е момичето! Ако Лема е жива, остави ме да я спася. Обещавам да ходатайствам пред Борис за лека и бърза смърт. Съгласен ли си?
Презвитерът не отговори, а само вдигна чукчето си и го стовари върху следващия орех. От силата на удара той се смачка, а свещеникът ядно го запрати в ъгъла.
– Искаш доказателства? – попита писарят. – Слушай тогава: Нека почнем от начало. Двама свещеници – Агоп и Александър са убити. Да видим какво знаем за тях – Агоп продава услугите си на богатите и влиятелните, като им разяснява новата религия и как да преминат към нея без да изгорят на лумналия огън. Печели лесно тяхната подкрепа и закрила, от което извлича изгода. Харесва скъпите неща и не се притеснява да го показва. Агоп е добър теолог и оратор, което му помага да се издигне, дори Борис започва да го кани и слуша проповедите му. Това сигурно дразни другите, които не са толкова пробивни, но какво може да се направи – писарят сви рамена. – хората са устроени различно. Мнозина в Плиска мразят Агоп или му завиждат. В миналото му, точно както и в това на Александър има тъмни петна. Помниш ли как ми каза за това? Докато седяхме на двора и си беседвахме сладко, сладко със Симеон? Помниш ли как ме насочи първо към него. Направи го много ловко. Разчитал си, че или във вертепите на Филипополис където се е подвизавал Агоп или по пътя ще ми видят сметката. О, не се усмихвай – Климент ядно изгледа духовника срещу себе си. – На двата пъти се измъкнах на косъм. Но за сметка на това открих някои интересни неща – как да заловя Батой и с какво точно се е занимавал Агоп във Филипополис. И каква е тайната, която той крие.