Какво пропускаше?
Защо в стаята цареше бъркотия? Ако човек тръгне да се беси няма ли поне да си оправи леглото? Или това вече е без значение? И как Чака е сложил край на живота си, ако си е свалил колана? Не беше ли казал варнехът, че трупът е бил с пристегнат панталон? Следователно Чака го бе взел от някъде другаде. Писарят отново приближи закачените на стената дрехи и започна да разглежда коланите на самоубиеца един по един. Някои висяха от панталоните на Чака, други бяха закачени за токите си. От къде бе този, на който се бе обесил зеритарканът?
Климент поклати глава и отново се загледа в парчето кожа, което стискаше в ръка. То привлече вниманието му и писарят изруга, усещайки как по гърба му минава ледена тръпка.
– Какво става? – очите на Самуил горяха от възбуда. – Откри ли нещо?
– Виж! – писарят протегна към него ръката си, в която държеше няколко от коланите на Чака.
Боилът замига в сумрака, втренчен в парчетата кожа, след което неразбиращо вдигна очи към писаря.
– Не виждаш ли? – попита Климент, но варнехът само поклати объркано глава.
– Внимателно огледах дрехите му. И коланите също. Чака много се гордееше с фигурата си – бе здрав, строен и красив мъж. С тънък кръст и широки рамена. Всичките му колани – Климент показа един от тези, които бе свалил от куките – всичките му колани, са закопчавани на едно и също място – три дупки преди края. Виждаш ли? Личи си къде токата се е врязвала в кожата и къде е лежал езикът, дупката там е разширена.
Варнехът се наведе напред, огледа това, което му сочеше писарят и кимна.
– Докато този, който си свалил от врата на Чака – Климент вдигна другата си ръка – е закопчаван шест дупки преди края. Ето виж, къде се е отбелязала катарамата. Личи съвсем ясно. Дори и да не сравняваме дупките, ако ги наложим, ясно ще се види, че този, на който е бил обесен Чака е на някой, доста по-дебел!
Военният взе коланите в ръка и започна да гледа ту единия, ту другия, дори ги вдигна срещу светлината. Премери дължината им и кимна, след като установи, че това, което казва писарят, е вярно.
– И какво значи това? – неразбиращо попита Самуил.
– Това значи, че коланът, на който се е обесил Чака, не е бил негов! Бил е на някой друг! Това значи, че Чака не е сложил сам край на живота си. Бил е убит!
Самуил отстъпи крачка назад, пое рязко дъх и закри устата си с ръка. Токата на колана се залюля пред лицето му.
– Точно така! – каза той – Но кой...
Варнехът не успя да продължи. По стълбите се чу тропане и след секунда чигатът Винег нахълта в помещението.
– Господарю! – задъхано извика той. – трябва да дойдете веднага! Имало е нов обир. Ограбили са златарят Хорс!
4
Корсис махна с ръка и си поръча още бира. Беше дошъл в "Глиганската глава" с надеждата да събере сведения за Батой. Разбойникът бе заплашил господаря му, заплашвайки да го убие и на Корсис това не му харесваше.
Младежът се бе заклел да помага и пази Климент. Ако не беше писарят, сега той щеше да е разорен, а баща му да остане неотмъстен. Корсис знаеше колко много дължи на писаря и нямаше намерение да остави враговете му ненаказани. Освен това чувстваше накърнена и собствената си гордост. Бяха го причакали в гората като мишка в капан, бяха го принудили да бяга като страхливец, криейки се под коня си, обстрелван със стрели. Той също имаше сметки за разчистване.
Освен това, събраните сведения за разбойника, можеха да се окажат полезни за разследването. Батой бе казал, че има интереси в града и Климент със сигурност щеше да е любопитен да разбере какви са те.
Кръчмарят донесе нова пълна халба и я остави на мръсната маса. Корсис погледна мътната течност и поклати глава. Мястото определено не бе от изисканите. "Глиганската глава" бе точно това, на което приличаше – долнопробна дупка, в Южната част на града, където се събираше всякаква измет. Съмнителни типове, просяци и пияници, си правеха компания с избягали от гарнизоните войници. Продавачи на реликви и разказвачи на приказки, които криеха ножове в ръкавите си, седяха по ъглите, надигайки чаши. Съмнителни прекупвачи и търговци, въртяха непочтените си сделки, без никой да им обръща внимание.
Облечен в стара кожена ризница, изтъркани ботуши и прокъсано наметало, Корсис се правеше тъкмо на войник, търсещ допълнителна прехрана. Седеше с наведена глава и час по час отпиваше от чашата си, без да изпуска нищо от поглед. Вниманието му бе привлечено от двама души в дъното на помещението.