Едва се след като тропотът от копитата заглъхна, Корсис свали лъка.
- Какво ще правим сега, господарю? – попита той.
Климент въздъхна, седна пред масата и разгърна свитъка, макар да бе сигурен, че там пише точно това, което бе казал Еспор.
– Ще се заемем с разследването на убийствата на свещениците. Точно както ни нарежда князът. Забавихме се прекалено дълго. И като начало ще посетим презвитер Дориян в приюта му. Но преди това ще се отбия при епископ Йоан. Може от някой от тях да научим нещо интересно. Що се отнася до комита – Климент вдигна рамене. – Все някак ще се оправим с него. И благодаря за подкрепата.
Негово Високопреосвещенство епископ Йоан се оригна, избърса устата си с ленена салфетка и се облегна на тапицирания с мека кожа стол. По брадата му се стече капка сос, който се задържа за миг на един от космите, след което падна точно в средата на прекрасния зелен извезан със златни шевици епитрахил, оставяйки грозно, мазно петно.
Владиката изсумтя сърдито, разпери дебелите си пръсти и побутна по-далеч празната паница, в която лежаха само няколко оглозгани кокала и вдигна броеницата си от червен кехлибар.
– Филотей! – извика той, докато със сумтене сваляше епитрахила. – Ела веднага! Имам нужда от теб.
След секунда в стаята се появи висок, облечен в расо мъж, с къса, добре поддържана черна брада и коса, пълна с пърхут, който се сипеше върху раменете му като малки бели снежинки. За разлика от Йоан, който бе дебел, червендалест и тромав, архидякон Филотей бе слаб и гъвкав, с умни, искрящи сини очи. Без да чака обяснения, той грабна дрехата на Негово Високопреосвещенство, вдигна я срещу светлината и ядно изцъка с език.
– Какво си ми зацъкал! – сряза го Йоан. – Грижа те е за епитрахила повече отколкото за мен, нали? Цял ден обикалям и обикалям. Каталясах! Толкова бях гладен, че не ми остана време да се преоблека. Ей така стана белята.
Филотей цъкна още веднъж с език преди да отговори.
– Дрехата е съсипана! – констатира архидяконът и се усмихна, сякаш това му доставяше удоволствие.
– Как ще е съсипана! – викна Йоан и се заклати на стола, който заплашително изскърца под тежестта му. – Трябва да може да се почисти.
Филотей поклати глава.
– Ще пробвам с оцет и вода, но ме е страх да не повредя плата.
– Само това остава, да го повредиш! Как ще се върна в Константинопол в такъв вид? Всички ще ми се смеят!
Архидяконът въздъхна, след това кимна с глава, внимателно сгъна изцапания епитрахил и напусна стаята.
Загледан в гърба му, Йоан се отпусна отново на стола и се загледа в красивата си броеница. Не се и съмняваше, че свещеникът ще се справи с поставената му задача. Филотей бе като истински ангел хранител за Негово Високопреосвещенство – справяше се с всяка задача, която му поставеше. Архидяконът бе измъквал началника си от далеч по-заплетени ситуации. Владиката се намръщи, тежки бръчки набраздиха широкото му чело, спуснаха се покрай очите и свършиха около дебелите, алени устни. Йоан не искаше да си спомня последното им преживяване. Бяха се опитали да го убият и само бързата намеса на помощника му го бе спасила.
Епископът гневно изсумтя. Много си позволяваха тези новопокръстени псета. Вместо да се валят в краката му и да му целуват подметките от благодарност за това, че ги е спасил от Геена огнен и ги води по пътя на праведниците, те не му отдаваха необходимата почит. И което бе по-лошото, не искаха да слушат проповедите му, гонеха доведените от него чак от Константинопол и Солун отци и свещеници, хулеха ги и не искаха да ги приемат като свои! Император Михаил и патриарх Фотий специално бяха поръчали – след покръщението българите да се кланят само на Константинополската църква, да говорят и се молят на гръцки и да се подчиняват на изпратените им свещеници, ако искат да спасят грешните си души. А ето, те не правеха така и заплашваха мисията му, уплашено си помисли Йоан и бързо се прекръсти. Само това оставаше! Заради някакви новопокръстени варвари да се изложи пред императора и патриарха!
За да избегне подобна участ, Негово Високопреосвещенство бе решил сам да проповядва и да отваря очите на тези заслепени хора. Бе влезнал в една от църквите, бе изгонил тамошния свещеник и лично започна да води службата. Отначало всичко вървеше добре, но скоро владиката забеляза, че новите му братя во Христе не го слушат, въртят се като шугави по местата си и му хвърлят гневни погледи. Прогоненият свещеник също вместо да се кротне, започна да призовава множеството да махне самозванеца.