– Разбира се, разбира се – Дориян ги поведе към ниска дървена маса, поставена в сянката на висок орех. – Брат Симеон може и да е войник, но също като нас е изгубена душа. – Той много ни помага, особено с обучението. Няма по-добър от него, когато трябва да се покаже как да се върти мечът. А аз съм му изповедник. Радостен съм да му помогна. Особено след сполетялото го нещастие.
Погледите на Корсис и Климент се насочиха към Симеон. Той стисна юмруци и отговори през зъби.
– Сестра ми се самоуби! Удави се в рова на крепостта.
– Нека ви предложа нещо за пиене – смени веднага км ни Дориян. – Можем да отмием прахта от устата си с малко сок от лимон, разбъркан с вода и мед.
Преди Климент да успее да отговори, Дориян извика на едно от момчетата в двора, което на бегом се понесе към къщата.
– Страхувам се, че аз също не съм дошъл по радостен повод – каза писарят. – Интересувам се от смъртта на Агоп и Александър.
Свещеникът кимна и сплете пръсти, без да бърза с отговора. Дориян изчака момчето, което бе изпратил, да се върне с кана и чаши, сипа на всички от напитката, отпи от своята, облегна се удобно и чак тогава заговори.
– Неведоми са пътищата Божии! Един ден си на върха, другия в калта! Смъртта на Агоп и Александър трябва да ни покаже, колко преходно е всичко. Как само един миг, може да промени завинаги живота ни. И двамата летяха на високо. Единият осребряваше вярата си, другият искаше да я оглави. Всъщност не само той – Дориян се засмя. – Откак князът се покръсти, мнозина търсят от това облаги!
– Кой може да ги е убил? – писарят отпи предпазливо от чашата си, но питието му хареса. До него Корсис вече си пълнеше втора чаша.
– Истината е, че не знам и не ме интересува – Дориян погледна събеседниците си предизвикателно. – Грижа ме е за живите, не за умрелите. А смъртта им е забулена в мистерия, която едва ли мога да разреша.
– Може да не се окаже чак толкова сложно. Особено що се отнася до Агоп. Писарят се обърна към Симеон. – Намерихте ли слугата му?
Чигатът внимателно остави чашата си на масата.
– Правим всичко възможно, но още не сме го открили. Вероятно е напуснал града. Нищо чудно да се е присъединил към бандата на Батой. Разпратил съм войниците си да претърсят всички пивници и места, където се събират съмнителни типове. Следим внимателно и прекупвачите на крадени вещи, пътищата около Плиска са под постоянно наблюдение. Изпратих куриери до Сердика, Филипополис и Дръстър с молба до тамошните боритаркани да ни помогнат при издирването на беглеца. Чрез осведомителите си съм пуснал и слух, че всеки който предаде верни сведения за избягалия Николай, ще получи десет сребърни монети – чигатът повдигна рамена. – Въпреки това, засега нямаме никакъв успех.
- Да се надяваме, че от някъде ще изскочи нещо. Така ще е най-добре за всички ни – Климент кимна с глава и се обърна към свещеника. – Защо Агоп е напуснал Филипополис?
– Явно е бягал от нещо, нали? – лицето на Дориян се издължи – Каквото и да е било, очевидно го е застигнало.
Климент замислено поклати глава. Вече се бе сблъсквал с подобен проблем. Първият случай, който разреши в началото на кариерата си, бе свързан именно с поредица загадъчни убийства на християнски свещеници. Тогава религията не бе официално призната и се предполагаше, че духовниците са жертва на група, нарекла себе си "Отмъстителите на Тангра". Притеснен от това, че не зачитат волята му да не закачат християните и страхуващ се от растящата мощ на организацията, Борис бе наредил на писаря да разследва убийствата. Истината се бе оказала съвсем различна. Преди да дойдат в Плиска, свещениците бяха предали богомолците в Дръстър. Като резултат цялата колония от вярващи в града бе жестоко избита. Сред тях беше и майката на Бранко – близък приятел на Климент и бързо издигащ се в двора на хана чигат. Бранко бе разпознал свещениците предатели при пристигането им в Плиска и бе започнал да ги избива, като отмъщение за смъртта на майка си. Накрая Климент разреши загадката, а самият Бранко бе убит в опита си да избяга.
Писарят потръпна. Още не можеше да забрави станалото. Дали сега то не се повтаряше отново?
– И не знаете кой го е преследвал? – попита той.
– Нека забравим официалността. В крайна сметка всички сме братя пред нашия Бог – усмихна се Дориян – Както сам каза, Агоп дойде от Филипополис. Заедно с пристигането му се понесоха различни слухове. Че бил прогонен от тамошната общност, че бил прекалено суетен, че обръщал повече внимание на златото, фините дрехи и младите момичета, отколкото на Евангелието. Никога не съм го питал дали това е вярно, а и той едва ли би ми казал. Познаваш го – беше арменец. Фин, начетен и винаги готов да предложи помощта си. Но само ако може да извлече облага от това. Идва няколко пъти да си поговорим, но така и не разбра какво точно правим тук. За него това бе безсмислено пилеене на средства и време. Но какво точно се е случило във Филипополис? Наистина не знам.