Чигатът отново се размърда притеснено, лицето му се обля и червенина, но Симеон не каза нищо.
– Били са любовници, нали? – Климент се наведе напред през масата. – Не ме лъжи! Вече няма нужда да защитаваш честта на Гостун.
Чигатът се изчерви още повече, но кимна с глава.
– Носеха се слухове... Обичайните сплетни и клюки, които войниците си разменят докато стоят на пост. Но нямаше нищо конкретно. Просто приказки. Чака ходел прекалено често у Гостун все когато него го няма. Бавел се повече от обичайното... Някой бе видял Евдокия да му маха от един прозорец. Такива неща.
Писарят замислено поклати глава. Значи това криеше господарката Евдокия. Затова бе организирала малкото си представление. Затова ги бе отпратила толкова бързо. И това бяха имали предвид Сеп и Мария, когато бяха говорили с Корсис. Всичко си идваше на мястото. Слугата бе казал, че предишната му господарка, е била вярна на мъжа си. А прислужницата се ядосваше, че Чака ѝ е бил отнет.
– Вземи няколко от войниците си и отидете в къщата на боритаркана Гостун – нареди писарят на Симеон. – Арестувайте вдовицата му Евдокия и я затворете в някоя от килиите на крепостта. Сигурен съм, че има поне една свободна.
9
Мъжът, който наричаше себе си Невестулката, огледа двете посоки на малката тъмна уличка. Луната огряваше каменните стени на къщите, вятърът леко полюшваше клоните на дърветата, прозорците бяха тъмни. Градът изглеждаше потънал в дълбок сън.
Въпреки това Невестулката бе на щрек. Имаше от какво да се страхува.
Първо бяха започнали да го следят. Едни и същи мъже седяха на съседните маси в пивниците, срещаше все същите просяци, дори проститутките с изрисуваните си лица и бухнали дрехи му изглеждаха подозрително. Невестулката сам беше изпълнявал подобни задачи и бързо разбра – нещо не беше наред.
Бяха спрели да го приемат радушно в кръчмите, където преди се бе крил и пил вино на вересия. Прекупвачите на стоки, с които се знаеше от години, внезапно изчезнаха от обичайните си места, а ако все пак успееше да ги намери, не искаха да купуват нищо от него.
Дори най-близките му другари, тези, с които се събираше, обменяше информация и обсъждаше възможни изгодни удари, започнаха да странят от него. Беше се превърнал в прокажен и останалите се страхуваха да не им прехвърли заразата си.
Макар да не искаше да го признае пред себе си, Невестулката много добре знаеше какво означава това. Бе ядосал Батой с действията си и бе получил присъда. Въпрос на време бе да му видят сметката. А останалите не искаха да имат нищо общо с него, за да не последват съдбата му.
Невестулката реши да не чака, докато му забият нож между ребрата и реши да избяга. Да се скрие, да се спотаи, докато опасността премине. Обмисли дори възможността да отиде някъде по-далеч. Във Филипополис, Сердика или Дръстър. Трябваше му голям град, за да може да разгърне таланта си. Но подобно начинание криеше много рискове. Без да знае кого да потърси, във Филипополис, Сердика и дори Дръстър щеше да изпадне в още по-лоша ситуация. Никой не обичаше гастрольорите, които се бъркат в чуждите дела.
Невестулката изтри носа си с ръка и се огледа отново. Бе настинал, чувстваше се гладен и недоспал. От десетина дни се криеше в горите около Плиска, но запасите му бяха свършили и имаше нужда от храна и нещо за пиене. Затова се промъкваше по улиците на смълчания град, надявайки се да успее да отмъкне нещо под прикритието на мрака.
Крадецът не съжаляваше, че е говорил с писаря. Бе на ясно, че това е причината за неприятностите, които му се струпаха на главата. Някой го бе видял и подшушнал където трябва. Което значеше край на подвизите на смелия джебчия.
Крадецът се ухили и изтри отново носа си. Явно здравата бе разтревожил Батой. Но и не можеше да стои и да гледа, как разни самозванци го ограбват и съсипват работата и репутацията му. Освен това Крисп му беше приятел. Може и да не беше най-добрият човек на света, но като за мошеник се държеше честно и почтено с останалите.
Невестулката се огледа отново и реши да действа. Дългият му нос подушваше сладката миризма на наденица. Устата му се напълни със слюнка, ноздрите му се разшириха. Почти можеше да усети вкуса на месото. Имаше стара очукана тенджера, в която щеше да изпържи наденицата с лук и моркови. И да си хапне, както не бе ял от седмица. Крадецът преглътна и бързо състави план за действие. Щеше да се прехвърли през оградата незабележим като сянка, да се качи на тавана, където най-вероятно бяха оставени да се сушат суджуците, да ги грабне и да си плюе на петите. Фасулска работа!