Джебчията безшумно се измъкна от скривалището си и се понесе по улицата. Почти достигна набелязаната цел, когато от мрака се появиха няколко сенки, които го наобиколиха.
Невестулката панически се опита да намери път за бягство, но се оказа обграден от едри мъже, облечени в тежки кожени брони с метални пластини. На лицата им имаше вързани черни кърпи, над които проблясваха само очите им. В ръцете си държаха мечове и ками. Бяха поне седмина.
– Кои сте вие? Какво искате? – изграчи Невестулката и усети как камъните на стената зад него се впиват в гърба му. Дали ако натиснеше по-силно нямаше да успее да мине през нея?
Пробва, но не успя. Само съдра кожения си елек, но той и без това беше стар. Пък и съвсем скоро най-вероятно нямаше да има нужда нито от елек, нито от каквото и да било друго.
– Нещо се загуби напоследък, Невестулке! – единият от маскираните тръгна бавно напред и вдигна ръка. Луната освети меча му, който проблесна за миг в мрака. – Батой те търси. Иска да си поговорите. Тръгваш с нас!
– Иска да си поговорим? Значи няма да ме убиете, а ще ме заведете при него, така ли? – Невестулката не можеше да повярва на късмета си.
– Да те убиваме ли? Че защо? Ти си по-полезен като източник на доходи, отколкото като одрана кожа – нападателят гърлено се разсмя, като едновременно с това вдигна меча си и го стовари върху главата на крадеца.
За негова изненада, оръжието му издрънча в каменната стена. Бърз като невестулка, джебчията падна на земята, претърколи се между краката на врага си и възползвайки се от изненадата на останалите хукна с всичка сила по улицата.
– Ще отложим срещата за друг път! – изкрещя през рамо Невестулката. – Кажете на Батой, че няма да го забравя!
Покрай главата му изжужа стрела, но крадецът се метна в страни и се стопи в мрака.
Климент се събуди с усещането, че нещо не е наред. След срещата с презвитер Дориян и Симеон, той се прибра вкъщи. Скоро пристигна войник, изпратен от чигата, който докладва, че вдовицата на Гостун, Евдокия, е арестувана и затворена в крепостта.
Климент благодари, даде му медна монета и се прибра в стаята си. Имаше нужда от почивка. Колкото до Евдокия, малко време в килията можеше да я направи по-сговорчива. И да премисли дали следващия път трябва да лъже пратениците на княза!
Писарят седна в леглото и се огледа, разтърквайки скования си врат. Свещта бе изгаснала, пънът в камината едва тлееше, и стаята бе тъмно и студено. Прозорецът, който затвори преди да легне, бе отворен. Тъкмо се канеше да извика Корсис, когато нечий силует застана пред леглото му.
– Не се плашете, господарю! Имам нужда от помощта ви! – непознатият говореше напрегнато, след което направи крачка напред, така че влизащият през прозореца лунен лъч да го освети. Климент ахна от изненада, разпознал издълженото лице на Невестулката.
– Не искам този човек в къщата ни! – Корсис за втори път повтаряше думите си. – Той е мошеник, измамник и джебчия! Не искам да имам нищо общо с него!
Наметнат с вълнено одеяло, Климент отпиваше от претопления кумис. До него, забил поглед в земята, стоеше Невестулката.
– Ако не го подслоним, хората на Батой ще го убият! – помирително каза Климент и усети как джебчията се размърда. – Това ли искаш? Да ти тежи на съвестта? Може и да е мошеник, но и той душа носи.
– Аз ще се поправя, господарю! Повече няма да крада! – с плачлив глас обеща Невестулката и избърса очите си.
– Не вярвам и на една негова дума! – не спираше да фучи Корсис. – Само ще ни забърка в неприятности! Точно сега не ни трябват повече ядове. И без него си имаме достатъчно.
– Вие не знаете какви са Батой и хората му – проплака джебчията. – Ще ме накълцат на парчета! И ще ме измъчват. Ще ми одерат кожата и ще ме поръсят със сол! Вече ме нападнаха, едва се измъкнах. Не съм спал и ял от две седмици. Ако ще ме гоните, по добре направо ми вземете главата! Поне няма да се мъча – по лицето на джебчията се стече сълза, а писарят с мъка прикри усмивката си. Мошеник или не, Невестулката беше превъзходен актьор.
– Тези номера ги пробутвай на търговците на пазара, не на мен! – не му остана длъжен Корсис. – Не можеш да ме излъжеш с трагичната си физиономия и насила пусната сълза!
– Мога да ви бъда и от полза – не се даваше крадецът. – Познавам всички престъпници в града. Знам слухове, сплетни и клюки, за които вие дори не подозирате.
- Знаеш ти! – Корсис махна с ръка. – Нищо не знаеш!
– Знам! – заинати се Невестулката. – Знам например, че малко след като сте се върнали в Плиска, лично сте убил двама от прекупвачите на Батой в страноприемницата "Глиганската глава". Били сте се като лъв, макар да са ви нападнали изневиделица. Справили сте се и с двамата много бързо, което предизвика доста коментари. Най-вече лоши!