– Убил си двама души? Истина ли е това? – писарят се задави с кумиса си.
Корсис объркано го погледна.
– Може и да съм крадец и джебчия, но не прерязвам гърлата на хората, нито им разбивам главите с шишета за вино – продължи да налива масло в огъня Невестулката. – Не знам как живеете спокойно с подобен човек, господарю!
– Ти да мълчиш! – Корсис се опита да удари крадеца, но той бързо се шмугна зад стола на Климент. – Нямаше как да го избегна. Те ме нападнаха първи. Ако не ги бях убил, щяха да ми видят сметката!
– Какво въобще си правил там, Корсис?
– Търсех информация за Батой! Може да не ви интересува, но аз няма да подмина с лека ръка това, че този така наречен разбойнически главатар, се е опитал да ни убие!
– Аз мога да ви разкажа много неща за Батой и хората му – веднага се обади крадецът. – Господарю Корсис, повече няма да ти се налага да ходиш по кръчмите и да се биеш като разбойник. Няма да има нужда да се излагаш на ненужни рискове – Корсис само махна с ръка. – И ще имаш повече време да пазиш господаря Климент. А мен да спасиш от сигурна смърт!
– Хайде Корсис, престани да се сърдиш – намеси се и писарят. – Човекът е прав – наистина може и да ни е от полза. Пък и ще поеме част от задълженията ти – Невестулката закима с глава.
– Няма да спя с този човек в една стая! – Корсис търсеше начин да излезе поне от части победител от битката.
– Аз нямам нужда от легло – веднага обяви крадецът. – Все ще намеря място, където да се свра. Освен това мога да готвя. Правя чудесен омлет с праз, шунка и яйца. А надениците ми с лук и печен лук неведнъж са предизвиквали възторга и на най-големите...
Корсис прекъсна тирадата на джебчията, признавайки поражението си.
– Добре! Добре! Нека остане. Но те предупреждавам, Невестулке! Една погрешна стъпка и лично ще те изритам на улицата!
– Ще се грижиш за дома, ще поддържаш в него ред и ще чистиш – каза Климент. – Заедно с Корсис ще ходиш на пазар за продукти, а когато опасността премине, ще го правиш сам. Ще бъдеш зачислен за мой служител, което може би ще те предпази донякъде от главорезите на Батой. Но ако само веднъж те хвана в кражба или извършиш каквото и да било друго нередно нещо, лично ще те вкарам в затвора! След като изтече един месец, в зависимост от това как си се проявил, ще останеш на служба при мен или ще те изгоня. Съгласен ли си?
– Разбира се, господарю! Разбира се! Благодаря ви, спасявате ми живота – крадецът започна бързо да се кланя. – На вас също, господарю Корсис! Ще видите, че сте постъпили правилно.
Писарят свали краката си на пода, придърпа един от столовете и го посочи на Невестулката.
– А сега ми разкажи всичко, което знаеш за Батой и хората му.
На другия ден Климент спа до късно.
Невестулката се бе оказал истинска мина за всевъзможни истории и клюки. Познаваше или беше чувал за повечето престъпници не само в Плиска, но и в другите големи градове, а и умееше да разказва. Крадецът редеше историите си толкова увлекателно, че дори Корсис, който в началото седеше облегнат на стената, правейки се, че не го чува, накрая се заслуша с интерес.
Невестулката разказа за банди, оглавявани не само от българи и славяни, но и от избягали от служба византийци, печенеги, кумани, франки, германци, готи и дори маври, безчинствали по българските земи. Крадецът с възторг описваше премеждията на неуловимия арапски главатар с прозвището Халифа, върлувал около Анхеало, немския наемник Луп, плячкосвал селата около Филипополис, хитрия венецианец Полибии, който твърдял, че е наследник на Цезар и обичал да души с примка враговете си, но накрая сам завършил земния си път точно като тях, провесен от стените на Дръстър.
Накрая стигнаха и до Батой. Невестулката бе изпълнен с ужас и в същото време с възхищение от него. Описваше го като неуловим крадец, безстрашен разбойник и безпощаден главатар, който не се страхува да прерязва както гърлата на враговете си, така и на собствените си хора, ако не изпълняват безпрекословно заповедите му. Разбойникът бил великан със свръхчовешка сила, можел да надбяга кон, а стрелите му никога не пропускали целта.
– Може да не ми вярвате, но са го виждали на няколко места едновременно. Хем напада керван по пътя за Плиска, хем ограбва търговци в столицата. Този човек е истински магьосник! – с благоговение каза Невестулката.
От разказа на джебчията стана ясно, че Първоначално Батой бил обикновен крадец, устройващ засади на закъснелите пътници. Бандата му била едва от няколко души и нападал само ако е сигурен, че жертвите му няма да се съпротивляват.