Разговорът се завъртя около последното сражение близо до града, в което Борис бе убил предателя Варда и разбил армията му.
– Искаше ми се и аз да се включа в боя! – със съжаление каза боилът. – Но князът ми нареди да остана в града и да го браня, ако бунтовниците доближат стените му. За щастие всичко се размина без неприятности. Никой не посмя да ни нападне. Не че имаше някаква опасност и да се бяха появили. Сами сте видели стените на града. Те са непревземаеми! – Курт завъртя чашата си е вино. – За това ли сте тук? Да търсите оцелели водачи на бунта? Гарантирам, че в града няма нито един! Още преди битката удвоих постовете. Всеки, който влиза и излиза от Филипополис, е внимателно проверяван. Тук няма да намерите нито един предател!
– Сигурен съм в това – отговори писарят. – Но идваме по друга причина. Интересува ни миналото на един свещеник – Агоп. Беше убит в Плиска, а както знаеш, Борис е особено чувствителен към подобни престъпления. Агоп е дошъл в столицата от Филипополис. Казват, че е бягал от нещо, което се е случило тук. Искам да знам какво. Както и да разбера повече за смъртта на първата жена на Гостун – Косара.
Боритарканът изгледа новодошлите един по един.
– Странни неща стават в Плиска – каза той. – Чух какво се е случило с Гостун и Чака. Чух и за момичето с жълтата кутия. Както и за това, че Агоп не е единственият убит свещеник. Липсата на Борис определено се чувства.
– Наистина е така. Затова ще бъдем благодарни на всяка помощ – малко по-рязко от колкото му се искаше отговори Климент.
Боритарканът не бързаше да отговори.
– Свещеници! – каза накрая той. – Гледам да не им се бъркам много, много. Напоследък носят само неприятности! Не ме разбирайте погрешно. Приех християнството още преди Борис и спазвам стриктно ритуалите. Ходя на служба, казвам си молитвите, в неделя паля свещ. Но какво правят свещениците извън църквите си? Гледам да не се замесвам в това. Премного мирише на предателства, кръв в власт.
- Значи няма да ни помогнеш? – Климент беше разочарован. – Надявах се на нещо повече.
Тарканът стана и бавно закрачи из стаята.
– Разбира се, че ще ви помогна. Още повече, че навремето лично участвах в разследването смъртта на господарката Косара. Колко време мина от тогава – Курт се залюля на пръсти. – Трябва да има повече от дванайсет години. Гостун беше смазан. Много обичаше жена си и дъщеря си. А му ги отнеха само за миг. Дълго не можа да го преодолее. Добре, че беше прислужницата на Косара...
– Евдокия.
– Точно така – Евдокия – боритарканът щракна с пръсти. – Тя помогна на Гостун да се върне към живота. След нападението направихме хайка. Но не намерихме нищо. Разбойникът, който ги беше нападнал – Лун мисля, че му беше името, изчезна. Сякаш потъна в дън земя. Предполагам се е уплашил, след като е разбрал, какво е направил.
– Но не е бил само той, нали? – попита писарят. – Имал е помощник – тук в града. Подозирам, че някой го е наел да нападне Гостун. Разбойникът едва ли е имало как да знае, че боритарканът ще излезе точно в този ден, с малък ескорт да оглежда стените. Някой му е подшушнал за това.
– Така е – съгласи се Курт. – Още тогава подозирахме, че Луп е имал помагач. Но кой? – боилът вдигна рамена. – Така и не успяхме да разберем.
– Искам да ми предоставите списък с всички замесени в случая – каза Климент. – И да говоря с родителите на убитата Косара.
– Баща ѝ почина, а майка ѝ рядко приема посетители. Но мисля, че мога да го уредя – боритарканът отвори вратата и нареди на появилия се войник. – Намери ми Маламир! Кажи му веднага да дойде тук!
– Ами Агоп?
Курт се намръщи отново.
– Филипополис не е обикновен град. Както вероятно сами сте видели – византийската общност е доста голяма. И силна. Имат си свои църкви, свои свещеници. От как Борис се покръсти, тук е като в кошер. От Константинопол пристигнаха техни висши духовници – един митрополит – Инокентий и двама йеродякони – Гаврил и Методий. Държат връзка с епископ Йоан в Плиска и с патриарх Фотий в Константинопол. Преди месец дойдоха и пратеници на папата – епископ Ги Демел и още няколко каноници. Настаних ги в стария дворец до стадиона. Първото, което направиха, е да се скарат с византийците. Крещят по площадите като каруцари. Българските свещеници също не остават по-назад. Скараха се и с гърците, и с римляните – боритарканът въздъхна. – Затова казвам, че не искам да се бъркам. Тук трябва да се взимат решения, които не са за моята уста лъжица.
– Това има ли нещо общо с Агоп?
– Той, както и много от другите арменци бързо намериха общ език с византийците. Това не се хареса на някои от противниците на гърците. Най-яростният им враг е Кирил – него трябва да питате за отношенията му с Агоп. Той пък често се среща с папските легати – Курт вдигна рамене. – Работата е по-заплетена, отколкото изглежда. Затова искам заповеди в писмен вид, спазвам ги стриктно и гледам да не се бъркам в неща, които не разбирам.