В този момент на вратата се потропа. Прошарен мъж с увиснали мустаци, посивяла коса и тесни очи се вмъкна в стаята.
– Това е един от съветниците ми, Маламир – представи новодошлия Курт. – Искам да изготвиш списък на всички, замесени в убийството на господарката Косара. Сещаш се за какво ти говоря, нали?
Очите на новодошлия се разшириха, но той бързо кимна с глава и без да отговаря напусна стаята.
– Не е от най-разговорливите, но върши отлична работа – оправда помощника си Курт. – Има феноменална памет и познава много хора. Ще свърши работата бързо и добре.
– Казват, че Агоп е бил любимец на големците – подхвана отново темата Климент. – Наистина ли не си го срещал?
– Като него има много – бързо отговори Курт, но не погледна писаря в очите. – Търгуват вярата си срещу злато, възползвайки се от страха и невежеството на хората. Докато има такива, които да им плащат, ще има и такива като Агоп. Повече от това не мога да ви кажа.
– И сега какво да правим? – Невестулката се обаждаше за първи път. – Ще ни оставите сами да се лутаме в тази ваша бъркотия?
Боритарканът недоволно го изгледа.
– Имаш бързи очи и шавливи пръсти – каза той. – Нямаш име, но имаш прякор! Ако не беше дошъл с княжеския пратеник, щях да накарам стражата да те претърси внимателно на влизане! Тогава сигурно нямаше да се държиш по този начин!
– И на излизане! Най-вече трябва да го претърсят на излизане! – разсмя се писарят, докато помощникът му се сви на стола под гневния глас на боритаркана. – Вярно е, Невестулката е бивш крадец и джебчия, но вече е мой служител и тепърва ще трябва да се учи на обноски. Моля те да му простиш – Курт кимна с глава. – Но той все пак е прав. Какво да правим сега?
– Срещнете се с Кирил. Той ще ви разкаже всичко, което ви интересува. Посетете и митрополит Инокентий. Той също може да ви е от помощ. Близо до амфитеатъра има една кръчма, казва се "Христов меч". В нея се събират свещеници, собственикът е бивш монах. Там също можете да получите някаква информация.
– И това е всичко? – попита писарят.
– Това е всичко! – отговори му боритарканът и издържа без да премигне дългия му поглед.
Настаниха ги в малка пристройка до резиденцията на Курт.
Невестулката нямаше търпение да разгледа града и лесно убеди Корсис да излезе заедно с него. Преди да тръгнат Климент накара джебчията да се закълне, че няма да се опитва да задигне нищо. Което значително намали ентусиазма на бившия крадец.
След като се изми и подреди багажа си, Климент се облегна на прозореца. Точно срещу него се издигаше единият от двата виадукта, пресичащи града, които римляните бяха изградили преди седем века. Дълго седя загледан в красивите червени тухли и шеметни извивки, които захранваха Филипополис с чиста вода, докарвана чак от намиращите се на юг планини. Дали подобно нещо можеше да бъде отново построено?
Климент въздъхна, облече кожения си жакет, препаса колана с меча. Трябваше да излезе с Невестулката и Корсис. Нямаше смисъл да стои в къщата. Главата му гъмжеше от мисли, които така или иначе нямаше да го оставят да заспи. По-добре бе да се разходи, да натрупа впечатления, а може би и да последва някои от съветите, които му бе дал боритарканът Курт. Колкото по-бързо разбереше какво е принудило Агоп да избяга, толкова по-добре.
Филипополис му се видя очарователен. Освен със старинни постройки, градът бе изпъстрен с магазинчета и занаятчийници, пред които усмихнати калфи с пъстри престилки продаваха гевреци, фурми, медни кани, мечове, кинжали, кожи и пойни птички. Тесни, павирани с широки кръгли камъни улички, криволичеха между къщите, внезапно излизайки на билото на някои от седемте хълма, от където се откриваха зашеметяващи гледки.
Градът изглеждаше красив и богат, повечето къщи имаха на прозорците рогови пластини или споени с олово стъкла, дворовете бяха пълни със зеленина, улиците преметени и подредени.
Филипополис по нищо не приличаше на Плиска, която сравнение с него се видя на писаря малка, мръсна и зле уредена. Единственото, с което можеше да се похвали столицата, бяха защитните стени на крепостите и гарнизоните с войници, разположени зад тях.
Климент обикаля дълго. Огледа амфитеатъра, стадиона, павираните римски пътища, надвесения над тях виадукт. Не се страхуваше, че може да се загуби. Водопроводът се виждаше от всякъде и писарят бе сигурен, че ако му се наложи, трябва само да го следва, за намери обратния път.