Кои бяха те? Какво правеха тук посред нощ? Тръпки полазиха по гърба на писаря и той усети как главата му внезапно се прояснява. Трябваше да разбере какво става.
– Хей! – извика той и вдигна оставения на камъните меч – Кои сте вие? Имам нужда от помощ!
Танцуващите спряха за миг, някой хвърли парче плат върху пламъците и всичко потъна в тъмнина.
– Стойте! Заповядвам ви в името на княза! – извика писарят, затича се по речния бряг, но се препъна и падна на земята. Докато се надигаше до слуха му достигна звукът от бягащи крака.
– Да те задържат като последен крадец и пияница! – боритарканът Курт не спираше да хвърля гневни погледи на писаря. Климент бе свел глава, опитвайки се да се концентрира и да се държи достойно. Нещо, с което не се справяше много добре.
Докато бе тичал по бреговете на Хеброс в опита си да настигне среднощните танцьори, налетя на патрул. Четирима войници, понесли фенери и копия, изплуваха в тъмнината точно след един от завоите на реката. Те се изсмяха на думите му, че е хански писар и заоглеждаха със съмнение пръстена на Борис, който им показа. След кратко съвещание вързаха ръцете му зад гърба, взеха му пръстена и меча и го подкараха към близкия гарнизон.
Писарят се раздели и с малкото си останало достойнство в двора на казармата, където бе натикан в тясна килия, заедно с няколко просяци, проститутки и крадци, които го наобиколиха, оглеждайки какво да му отмъкнат.
За негов късмет, чигатът Борил, командващ гарнизона, се оказа, че го познава. И двамата бяха участвали в последния поход на Борис, а военният бе виждал писаря в обкръжението на княза. След като преследването на бунтовниците бе завършило, а Борис се бе запътил към Сердика, чигатът се бе върнал заедно с частта си във Филипополис.
Борил нареди Климент да бъде освободен, върна му пръстена и меча и го отведе в караулното, където му предложи хляб и вино.
Писарят отказа почерпката. Бе пил достатъчно.
Борил настоя да уведомят Курт за случилото се и не след дълго Климент, съпроводен от военен патрул, се оказа в покоите на боритаркана, който търкаше сънените си очи и се опитваше да схване какво всъщност се е случило, че го будят преди изгрев слънце. След което се ядоса.
– Времената и без това са трудни! Всички са разделени и объркани, питайки се дали пътят, по който ги води князът, е верният. Безотговорното поведение на подчинените му само подкопава доверието в него. Мислех, че знаеш това!
Писарят кимна и главата му бе пронизана от болка.
– Ами тези на брега на реката? – попита той, опитвайки се да не обръща внимание на надигащото се гадене. – Кои са те? Какви ритуали извършват?
Курт само махна с ръка.
- Кой ги знае?! Пропаднали пияници и скитници! Хората не мислят какво правят, като пийнат малко повече вино! – това бяха камъни в градината на писаря, но той не обърна внимание на думите.
- Не смятам, че е така както казваш – Климент продължаваше да говори без да вдига глава. – Хората на брега не бяха случайни. А това, което видях, не беше пиянски танц. Беше някакъв ритуал. Ако може да се съди по камъка, където бяха запалили огъня си преди да избягат, не го правят за първи път. Така че не ми казвай, че не знаеш за какво става дума! Защото ако не знаеш, значи не си за поста си!
Курт въздъхна, придърпа един стол и седна срещу писаря.
– Какво искаш от мен?!
– Истината! – писарят вдигна глава и погледна боритаркана в очите. – Искам да знам какво става в този град! И ще е най-добре да ми помогнеш, а не да си измиваш ръцете, пращайки ме при този или онзи.
Курт въздъхна отново, но когато заговори, тонът му бе значително по-мек.
– Казах ти истината. Не съм те излъгал за нищо.
– Но премълча доста – писарят усещаше как започва да му се повдига. – Пак те питам! Кои бяха хората на реката?
Боритарканът махна ядно с ръка, но не отговори. Курт отиде до прозореца и се загледа през роговата му пластина. Постоя така около минута, обърна се, повъртя се още малко из стаята и накрая отново седна срещу Климент.
– Вече ти казах! Градът е на границата. Тук нещата са по-особени. Различни хора, различни религии, различни интереси. Филипополис е стратегическо място – както военно, така и икономическо. И ако искаме да го запазим, трябва да проявим малко повече търпение към гражданите му.
– Какво се опитваш да ми кажеш? – писарят не можеше да остави въпроса неразрешен. – Че си затваряш очите за някои неща? Кажи ми какво знаеш. Това ще си остане само между теб и мен.
Курт не изглеждаше особено убеден.