– Понякога ми се налага да правя компромиси. Особено във времена като днешните – боилът говореше с явно нежелание. – Нещата са много оплетени. От една страна Борис иска да преследвам и безпощадно да избивам всички противници на новата вяра. От друга страна, градът е свързан със стари култове, които дори и да искам, няма как да премахна. Някой от най-богатите граждани са свързани с тях. Знае ли Борис какво ще стане, ако ги подгоня? Да не говорим, че в тях се включват и свещеници. Трябва ли да ги преследвам? Нима имаме нужда от нов бунт? В Константинопол само чакат да се случи нещо подобно, за да цъфнат пред стените. Няма нужда да се заблуждаваме! Ако това се случи, тези които преследваме, сами ще им отворят вратите и ще ги приветстват!
- Значи във Филипополис действат организирани последователи на Тангра? – Климент усети как му става още по-зле.
– Не са последователи на Тангра – боритарканът махна с ръка. – Става дума за друго. За почитатели на Орфей!
Писарят премигна. Бе очаквал какво ли не, но не и това. Идеше му се да се изсмее.
Орфеисти? Във Филипополис?
Това наистина бе стар култ, за който се знаеше малко. Нима в града продължаваха да го практикуват?
– Дори не разбираш, колко сериозно е положението! – Курт бе видял играещата усмивка по устните на писаря. – Това е много, много стар култ. И според някои от легендите, тръгва точно от тук – от Филипополис.
Климент вдигна неразбиращо рамене.
– Едва ли точно аз съм най-подходящият човек, който да обяснява тези неща. Предполагам, знаеш за какво става дума в общи линии – прераждане, безсмъртие, сливане с Богинята майка и нейните синове. Най-често това означава безпаметно пиянство, свободно поведение, безразборен секс. Мнозина искат, но малцина са допускани до истинските мистерии. Някои търсят силни изживявания и повече емоции. Други наистина вярват, че ще се преродят и могат да достигнат безсмъртие. Както вече казах, в това са замесени влиятелни хора и свещеници. Не знам какво точно търсят и каква е връзката с религията им, но е факт. Следим ги какво правят, но гледаме да не им се бъркаме. Събират се често около реката, водата е важна част от ритуалите им. Предполагам, че си видял някои от тях. Всъщност са безобидни. Събират се, пеят, танцуват, пият вино, изпадат в мистичен транс, каквото и да означава това. По-добре е да знаем кои са, къде ходят и какво правят, отколкото да тънем в неизвестност.
Писарят кимна в знак на съгласие.
- Агоп е бил един от тях?
Курт разпери ръце.
- Наистина не знам. Носеха се различни слухове, за него и други като него. Агоп не правеше нищо подозрително, поне не и нещо, за което да знам. Не виждах причина да го закачам. А и имаше богати покровители.
– Затова ли са го прогонили?
– Не са го прогонили. Нещо се случи, Агоп се почувства нежелан и си тръгна. Дори богатите му приятели не успяха да го задържат. Не ме питай какво, защото наистина не знам.
Истинското изпитание обаче чакаше писаря след като се прибра. Корсис се развика още от вратата, Невестулката изглеждаше пребледнял, тъмни кръгове синееха под очите и на двамата.
– Къде ходите, господарю? Цяла нощ обикаляме из града! Разпитваме по кръчмите, търсим ви като обезумели! Мислехме, че ви се е случило нещо лошо. Не сме спали. Не сме яли! Как можахте да ни притесните така?! Ами ако ви бяха нападнали? Чак сутринта разбрахме, че сте при боритаркана! Можеше да ни оставите бележка или да пратите някой да ни каже, че сте там. Знаете ли колко се уплашихме? – лицето на Корсис бе почервеняло от гняв, но писарят остана трогнат от тази загриженост.
Невестулката само кимаше с глава без да смее да каже нещо.
– Добре, добре – Климент вдигна ръка. – Не викай толкова, че ще ми се пръсне главата! Всъщност не бях само при Курт. Преди това ми се случиха други неща. Влезте вътре да ви разкажа. И няма да откажа малко бъркани яйца, Невестулке.
Скоро всички се събраха около малката масичка в кухнята, хапваха от специалитета на джебчията и внимателно слушаха приключенията на писаря.
– Значи затова Агоп е избягал от Филипополис? Защото се е забъркал в орфически ритуали? Каквото и да значи това – попита накрая Корсис.
– Не знам – Климент стана и се протегна – Ще трябва да разберем. Но преди това мисля да си легна. Всъщност няма да е зле всички да поспим. След това ще потърсим майката на Косара. Трябва да разнищим убийството на първата жена на Гостун.
10
Сивата коса на господарката Емилия бе вдигната на висок кок, вързан с черна траурна лента. Тънките ѝ устни бяха свити, зъбите стиснати, кожата на челото и около очите, осеяна с бръчки и кафяви старчески петна. По пръстите ѝ проблясваха златни пръстени, дебели гривни тежаха на тънките ѝ китки.