Майката на убитата Косара прие писаря и помощниците му в огромното си имение близо до града. Къщата приличаше на малка крепост, с висока каменна стена, по която патрулираха войници, тежка дъбова врата, подсилена с метална решетка и дори собствен ров и подвижен мост.
– Не сме далеч от Филипополис, но човек непрекъснато трябва да е нащрек. – обясни предпазните мерки Емилия и поклати печално глава. – Особено след всичко, което ми се струпа на главата.
Сервираха им охладено сицилианско вино, сипано в широки сребърни чаши и малки хапки пушено месо, красиво подредени върху излъскан до блясък поднос. Подът беше застлан с дебел вълнен килим, по стените висяха гоблени и картини в позлатени рамки, в ъглите имаше дори няколко мраморни статуи.
– Красиви са, нали? – попита Емилия, проследила погледа на Климент. – Повечето ги избираше Косара. Имаше вкус за истинските неща. Харесваше ѝ да се рови по сергиите и да се пазари. Очите ѝ светваха, щом видеше нещо красиво. Самата тя рисуваше и везеше. Според мнозина – много добре. Всичко тук е от нея. Искаше да направи и дъщеря си такава. Учеше я на рисуване, везане, старите руни, да чете и пише... – раменете на старата жена се разтресоха, тя закри за миг очи, но бързо се овладя. – Простете ми! Още ми е трудно, когато споменавам името ѝ. Отиде си толкова млада...
Емилия не разказа нищо, което вече да не знаят. Косара, заедно с Гостун и дъщеря им, излезли на обиколка около града. Боритарканът искал да огледа стените, жените му го съпровождали Малката Ава тъкмо се била научила да язди и се поклащала смешно на малкото си конче за радост на родителите си.
Нападнали ги неочаквано близо до реката. Разбойниците дебнели в засада и налетели като вихър. Убили жената на боритаркана, отвлекли дъщеря му и избягали преди от града да дойде помощ. Преследването не довело до нищо.
– Малко след това мъжът ми също бе убит. Нападнаха го на връщане от Сердика. Така и не намерихме тялото му – Емилия притисна устните си с фина ленена кърпичка. – От тогава животът ми свърши! Уж съм същата, но не съм. Превърнала съм се в празна обвивка, която диша, движи се и живее, но вътре в мен няма нищо. Отнеха ми всичко – дъщерята, мъжа, внучката. Всичко!
– Ами Гостун?
– Гостун също беше съсипан. Лично оглави потерята, но разбойниците бяха изчезнали. Говореше се, че нападението е дело на някакъв германски главатар, стигнал чак до нашите земи. Боже, Боже, в какви времена живеем! Всеки може да граби и убива безнаказано. Имаше разследване, но не се установи нищо повече.
– И Евдокия се омъжи за Гостун?
Старата жена помълча преди да отговори.
– Не искам да кажа нищо лошо за нея. Тя също беше съсипана от смъртта на дъщеря ми. Двете бяха като сестри. Може би това, което стана, беше нормално. И двамата с Гостун скърбяха за смъртта на Косара и това ги сближи още повече – Емилия въздъхна и се загледа през прозореца. – Най-разочарован беше заместникът на Гостун – Курт. Двамата с Евдокия бяха близки. Дори се говореше нещо за сватба. Но убийството обърка всичко. А се появиха и нови проблеми. Хан Пресиян, готвеше поход срещу Византия. Сборният пункт беше Филипополис, тук трябваше да се съединят всички войски. Точно затова Гостун направи онзи оглед на стените, проклет да е! Искаше да се увери, че всичко е наред. Трябваше да организира всичко, беше затрупан с работа. И за капак, част от парите, предвидени за похода, изчезнаха.
– Как така изчезнаха? – премигна писарят. За пръв път чуваше за това.
– Просто така – Емилия махна неопределено с ръка. – Около седмица преди смъртта на дъщеря ми, тя дойде много развълнувана в къщи. Тогава живеехме в центъра, близо до библиотеката. Но след всичко, продадох къщата. За какво ми е? Тук се чувствам по-добре. Далеч от старите си познати и приятели, които ми напомнят за всичко, което съм изгубила – вдовицата помълча за миг сякаш имаше нужда да събере още сила преди да продължи. – Косара не можеше да си намери място. През нощта някой бе проникнал в подземията на резиденцията на Гостун и бе отмъкнал парите, с които трябваше да се плати на част от войниците в похода – няколко хиляди златни римски солиди от времето на император Константин. Не знам от къде ги беше взел Пресиян, за пръв път виждах подобни монети. И точно те изчезнаха. Никой не бе видял и чул нищо. Катинарите бяха по местата си, нямаше следи от взлом. Но сандъците бяха празни.
Гостите на Емилия се спогледаха. Обирът поразително приличаше на тези, ставащи в Плиска.