– Сумата бе голяма – продължи вдовицата – Дъщеря ми се страхуваше, че ханът ще обвини Гостун за обира.
– И той направи ли го?
– Малко след това Пресиян умря и Борис се възкачи на престола. Походът не се състоя. Така и не разбрах, какво точно се случи. А и след смъртта на Косара, не ме интересуваше особено. Гостун натовари Курт с разследването. Него трябва да питате за повече подробности. Както и Теодорит. Ръководеше охраната на боритаркана по това време. Но и той не успя да открие нещо повече. След това Гостун го изгони. Обвиняваше го, че не е спасил жена му – Емилия въздъхна. – Теодорит беше добър войник и човек. Едва ли е можел да стори нещо повече. За последно чух, че живее някъде в Южната част на града. Там се събират бивши войници, останали без господари. Къде точно – не знам.
– Разбра ли се в крайна сметка кой е откраднал парите? – настоя писарят.
Вдовицата просто поклати глава.
– Чух, че в града действа култ към Орфей. Това може ли да има нещо общо със случилото се? – попита Климент.
- За Теодорит казваха, че е последовател на орфиците. Гостун го подкачаше понякога за това. Но нищо повече. Не виждам нищо общо между тях и това, за което говорим – Емилия отново поклати глава, след което надигна чашата си и я пресуши на един дъх.
– Кои са тези орфици, господарю? – Невестулката доближи коня си до този на Климент. Корсис побърза да го последва. Вече няколко пъти чувам за тях, но нямам представа за какво говорите. Това някаква секта ли е?
– По скоро учение – отговори замислено Климент. – Или вид религия. Или философия. Приеми го както искаш. А може и наистина да е секта. Както сам се досещаш, орфиците са последователи на Орфей.
– Музикантът? Който усмирявал лъвовете с песните си, а скалите плачели от музиката му?
– Точно този. Живял е много отдавна по тукашните земи. Гърците казват, че е грък, но всъщност е бил тракиец. Макар да е участвал в похода на аргонавтите и е помогнал на Тезей да открадне златното руно.
Невестулката примижа.
– Скъпо ли е било това руно?
– Безценно! – засмя се писарят. – Но никога няма да попадне в ръцете ти. А и няма нищо общо с историята. Орфиците вярват, че всяка душа след смъртта си се ражда отново. И че могат да достигнат до безсмъртието. Или най-малкото близо до него, ако са се усъвършенствали достатъчно. Има връзка с това как Орфей успял да изкопчи любимата си Евредика от лапите на Бога на мъртвите Хадес. Орфиците вярват, че и те могат да го направят. За целта изпълняват обреди и мистерии. Истински посветените обаче са малко. Мнозина им подражават, просто за да се напиват и правят безразборен секс.
– Не звучи никак лошо! – ухили се Невестулката. – Мисля, че цял живот, без дори да знам, съм бил орфист! При това един от най-ревностните.
– Ти си просто пияница и развратник – подигра му се Корсис. – Никакъв орфист не си!
– Говориш така, защото ми завиждаш! – джебчията важно изду бузи. – Понякога като пийна повече и наистина се чувствам безсмъртен! Не знаех, че това е цяла философия.
– Не е толкова просто – продължи Климент. – За да бъдеш наистина посветен в мистериите, трябва да знаеш много и да ги разбираш. Не просто да пиянстваш и гониш момичетата. Орфиците вярват, че първоначално е съществувал само Космосът – Великата Богиня майка, която била в пълен покой. После той бил нарушен – тя трепнала и по този начин самозаченала, раждайки своя син, който денем е слънце, а нощем луна.
– Знам я аз как е трепкала! Познавах едно момиче, което като легнеш върху него, така се тресеше, че можеше да те събори от кревата – каза Невестулката, а Корсис се засмя на шегата му.
– От майката и сина ѝ се ражда нов син, който орфиците наричат цар. По-късно, след като възмъжее достатъчно, той се жени за майка си и също става Бог – Климент вдигна ръка, за да възпре новия коментар на Невестулката. – Идеята най-общо е, че ако успееш да се слееш с Великата Богиня майка и ти ще станеш безсмъртен.
– Как точно да се слея? – похотливо попита джебчията.
– Това е въпросът?! – отговори Климент – И понеже виждам, че всичко ти е ясно, чуй и това: Родоначалник на гръцките орфици е Питагор – математик, музикант и философ. Обикалял 22 години из Египет и Изтока и казват, че там бил посветен в тайнствата и мистериите от жреците в Мемфис. След това основал своя школа, където всичко, за което ти говорих досега, било ясно обяснено. Понеже Питагор освен мислител бил и математик, той изразил основните елементи с цифри. Въздухът е 1, Земята – 2, водата – 3, огънят – 4. Тези цифри съдържат в себе си цялата космическа уредба: 4 включва 1, 2 и 3, а 4+3+2+1 е равно на 10. Следиш ли мисълта ми? – попита писарят, а джебчията кимна объркано. – След това, понеже освен математик и мислител бил и музикант, Питагор оприличил цифрите и елементите, както и основните процеси и промени, ставащи в орфическия космос, с ноти – Климент вече искрено се забавляваше с изписаното на лицето на Невестулката недоумение. – И така: Въздухът е "ре", Земята – "ми", Водата – "фа", Огънят – "сол". Водата опложда Земята, както от нея се ражда Енергията, която е Огън, Слънце и Син на Великата Богиня – майка. Затова към първите четири тона се прибавя и пети "ла", който е нейното звучене. Но това съвсем не е всичко! Първородният Син се съединява с Великата Богиня – майка в свещен брак. Тяхното сливане звучи в тона "си". Със своите мистерии, орфиците се опитват да пресъздадат всички – звуци и числа в себе си, търсейки тяхното върховно съвършенство, което да ги отведе към безсмъртието. Сега стана ли ти ясно?